Деница отново ми рисува по врата. Преди месец, докато говоря с една приятелка, ме беше изрисувала със зелен фулмастер. Малко късно разбрах, щото тя пак беше почнала от врата и гърба. Усмихнати човечéта рисувала … После два дена не можех да се измия. Сега нямам представва какво прави, докато не ме убоде. Покатери ми се на гърба и почна нещо да прави, ‘кво правиш, бре, дивако’ – ‘рисувам ти буквички’. Късно е, либе, за китка, да протестирам, реших аз и я оставих … След малко: „Ау, бре, Деница, кво праивш, болиии …“ „Спокойно, мамо, ще бъда по-внимателна … тати много ще те хареса така“. Кво по-внимателна, то червото ми изтече …
А, иначе, исках да полегна …

Advertisements