Дори не знам как да анонсирам подобна новина. Доста съм изненадана, при условие, че не следя такива номинации, а да не говоря, че съм бльон от класа и забравям да погледна кой е влизал в блога. Но каква приятна изненада получих след твърде тежката серия на Листопада на живота … да, другари и другарки, твърде тежка загуба понесоха феновете, ама нейсе … за кво говорех … мда … имам си медал 🙂 Те го те и него:

Благодаря на този, който ме е номинирал! Благодаря на гласувалите за мене! Благодаря на мама и на тате, че са ме направили човек! Благодаря на децата ми, че ме правят диване! Благодаря на мъжо, че ще ми подари някога фанелка на некой си Гръбич! Благодаря ви, фенове! Трогнахте ме! Ся требе па да пием … Ай, наздраве … Тенк ю пипъъъл (не ‘пипал’, нали … никой не ме е пипал, ми … пийпъл …)

п.с. извинявам се, че съм по анцуг, седя по турски и ма’ам срещу един комар …

Advertisements