се е навъдила една такава порода насърчители, които искрено си просят побоя. От два дена мрънкам за разни неща (разбира се, че са сериозни!) и единственото, което чувам е: „споко … животът е несправедлив … ще ти мине … така е … ще те набия(няколко пъти). Ся, то, верно, че мрънкам, ама … между побоя и отвяването па как не срещнáх малко отзивчивост, малко съчувствие, малко погалване по главето, некоя друга нежа дума, леко нежно плесване зад врата вместо юнашкото потупване по рамо „ще ти мине, споко“, от което още ходя, накривена на една страна …

Накъде отива тоя свят, еййй … ето, пак ми липсват картинки … ‘кахърно поклащане на глава, съчетано с глътка бира’ … еййй …

Advertisements