Все още спеше, но усещаше как някой пази съня й. Отвори мързеливо очи и видя усмихнатото лице на Себастиан, нахили се и пак затвори очи в доволно блаженство. Нищо, че беше легнала върху краката му, нищо, че беше по диагонал на леглото, това беше най-дълбокият и спокоен сън, който е имала последната година. Усещаше  пръстите му как си играят с косата й и мъркаше на ум от удоволствие …

Когато отново се събуди … разбра, че е сънувала. Почти се натъжи, но … такъв е животът. Стана и си направи кафе.

Advertisements