Искам да се разтворя в теб и да се изгубя.

Да потъна във уюта на мечтите, опитвайки от нежността ти.

Да си имам разпиляната муза.

Извади ме от сън дълбок, за да ти кажа колко шеметно ми липсваш …

Да се ровя във листа от мисли и да тропам през нощта.

Толкова прекрасно е във тебе, чак не мога да заспя.

Ден след ден минават дните, събуждам се и ето – нощ:

„Комар ли те ухапа тука?“, питаш,

„Не, хипопотам, накъркан с грог.“

Като прасе във тикви се въртя в леглото, искам шоколад.

Тва ли ми бяха мечтите? За тва ли подивях от глад? …

Музата ми пак се разпиля …

Муза да си на днешно време – идваш, будиш и си тръгваш, а след тебе супа с хрян. Така люти в душата … комарите чак спряха да се гаврят с мен. Отидоха си мислите, писнало им било съвсем.

Advertisements