Докато гледаше отвъд картината с най-прекрасния залез, който някога беше виждала, потъна в необятния свят на уюта и спокойствието … вълшебното спокойствие, които вдъхват ябълки с камамбер. Току-що беше чула за подобна готварска вакханалия и потръпна от ужас. Къде останаха обикновените спагети с кайма, краставички и кашкавал на фурна? А пържените картофи? А свинското без анасон и ананас? Що за кощунство? ‘Ма, пък, от друга страна, обикновеното иде извратено за обикновените. Или за извратените. Обърках се. И, да, все още говоря за ядене. Към залеза – друг път. Той си е все там – точно над морето, където е най-красиво и желано … на края на света … 😉

Advertisements