Кой ме би да излизам в най-големия студ днес, не знам. Три пъти излизах! ТРИ ПЪТИ!!!! То нема такова чудо. Измръзнáа ми и бут, измръзнáа ми и чудо … даже по едно време чувам некой вика зад мене: „Шшшш, ей … госпожааа …“ Ма, аз нали съм свирепа ентелегентна фина млада дама, маам гащи елегантно по леда и хич не се обръщам, въпреки дюдюканията, докат’ не усетих рязко сръгване в ребрата: „Госпожа … падна Ви носът!“ Погледнах го – е, па, моя си беше …  Толкова студено, чак не съм усетила, че съм го изгубила … То, верно, че можех и да се облека, като излизам, не само да сложа ръкавици, шапка и шал, ама, ‘се пак … Даже бате ме заподозря в имане на любовник … Отговорът беше замеряне с пантоф в областта на корема(успешно за протокола) … Наглееше ми нещо. Ето и доказателствен материал. Не стига, че мръзна, не стига, че чаках на не знам си колко светофара, ми на ‘сичкото отгоре и ми звъни – Дени искала бейкролс. Бре … Тва беше на второто излизане. На третото пак ми звънят двамцата наглеци – ‘мамооо …’ ‘ казвай бързо, маме, че ми е много студено“ (все пак, свалила съм си ръкавицата, за да не изпусна телефона, ръката ми заема формата на телефона от студ и едвам вървя, щот, иначе толкова изящният ми бедър, замръзва сантиметър по сантиметър в нечовешкия студ) „ама, неее, аз съм леля Светланаа“, ‘хубаво’ – изръмжавам – ‘после ще се чуем, че ми е много студено’. Вопълът ми изобщо не е отразен и продължава да се твърди, че била леля ми Светлана. Затворих, спрях се да прибера телефона, че на тоя студ не моем праим неколко неща наведнъж и продължих, еквилибрирайки пътя към домашното топло огнище, като преди това трябваше да мина да взема картофи, моркови, бейкролс, шоколад и нещо друго. Ма разбира се, нека гърчът за мама да е пълен. Аз съм гърчист-професионалист! И не се срамувам да си го призная! В следващият момент телефонът пак звъни ‘hush little baby don’t you cry, daddy’s gonna sing you a lullaby, everithing’s gonna be alright the lord’s gonna answer your prayer tonight …’ Обичам ТобиМак да ми пее на уше … Разбира се, че не вдигнах. И аз съм диване  :mrgreen:  И за кво излизах – да съм купувала ботуши на хлапето, че да можело да гази в снега … да си имам жестоките мисли … Първият път – ставали й, ма й излизало крачето, видите ли … след известен размисъл и гърч върху детето, се опаковах пак и марш към магазина. Вече не беше по икиндия, а смуглаво такова … Вторият път – стягали й били на пръстчетата … Де, брееееее … вече беше романтично тъмно с отблясъци от фаровете на колите … и мръзнене, докат минат гадните коли, за да мога да пресека …

За капак, подозирам конспирация от страна на EVN към нашата мила акумулираща печка, която от няколко нощи изключва чинно и прилично към 2 през нощта. Бате сутрин я оправя, тя през нощта  спира. В началото на ноември целият квартал побеля от писмени предупреждения, че на 8 декември ще правят профилактика на трафопоста. Добре, че беше топло него ден. Аз си сготвих предвидливо за едното хлапе, за другото се сдобих с бейкролс, щото Любо е много важен и отказва да яде вкъщи друго освен бейкролс, но яде само у дядо му препечени филии(щото само тва иска  🙄  честна дума!), играха, пяхме, танцуваха, почти ми паднаха батериите на телефоните да им въртя музика (колко съм умна да си запиша любимите им песни на телефона, чак не мога да си се нарадвам) … Та за ивиен-а. Откакт’ бърникаха, дет не им е работата, имаме проблем … и аз с моята антианалитична мисъл след една седмица заподозрях комплот и споделих мислата си с бате и тате(видни елтехници), че нейде има некъде таймер, дет спира печката по едно и също време веке почти цела неделя … а те ми закимаха а ла Пънчев, а тате дори изкара няколко теории, с които съм склонна да се съглася. Както и да е. ‘сичко има оправия. Скоро.

Още два дена и край на студа, братя и сестри.

Advertisements