От известно време трепереше, но днес вече не се издържаше. Днес беше денят Х. Днес беше Събирането, На Което Нямаше Да Присъства. Какви ли планове не се въртяха в главата й, какви ли сценарии не съчени. Изхходът или изГодът, както казваше устата й дъщеря, беше един-единствен – греда! Голяма студена греда. Дори не беше рендосана. За това имаше един-единствен вариант, който Госпожа P. въведе в действие. Имаше любимото ястие на дечурлигата – за едното наденица с картофи (за нея без картофи) и грах, за другото бейкролс и в краен случай (а, дано!) – препечени филии, за батето – всичко изброено плюс неква супа, подправена с много (ама мнооо оцет  😯  ). И така, точка първа от плана беше чек-ната. Точка втора включваше обезшумяване(нямаше ли по-свястна дума за това действие, бе, хора?) на една от стаите в имението ‘Тука е така’, което беше трудоемко, но целта оправдаваше действията или беше обратното, не помня, но, така или иначе, Госпожа Р. имаше некое друго килце за дооформяне. И така, точка втора приключи успешно. Госпожа Р. изтри морно чéло доволно и с един замах, изкъпвайки кучето, с  полетялата … солена вода от отруденото й чело се отправи към изпълнението на следващата задача. Точка три от плана на агентът ни под прикритие Рошавото Л. беше да запише няколко мача на Пирин и Ман Юнайтед, за да има с какво да хипнотизира Бате. Успешно завършена. Сега … сега следваше най-тежката задача – да овърже децата със сезал (съвет, бтв, даден от вожда на Великото Братство на Бургас-ки веееееечери …) Тук историята не споменава за … липса на съпротива, но може да се спомене, че Госпожа Р. се оттегли от двубоя с люти рани и кръв, която шуртеше кат фонтана в градската градина лятоска. НО свободата иска жертви и когато настъпи уречения час, тя си взе с достолепно движение бирата, влезе фамозно в шумоизолиранта стая (я! ето я другата дума). След като придвидливо се заключи (ох, стар навик, нали децата бяха вързани в другата стая със сезал), Госпожа Р. седна елегантно на предвиденото й място, махна на въображаемия келнер да й налее кехлибарена амброзия, кръстоса крак все така елегантно и си пусна караокиту. Нали беше от Прованса, трябваше да се прави, че говори прованс-алски. Направи си няколко изключително сполучливи снимки, които възнамери да рамкира и да сложи на стената точно до надписа „Пирин Форевър!“ и точно тогава усети познатото гъделичкане в стомаха й, причинено от китарите, с които звънеше телефонът й. Вдигна черната старомодна слушалка и напевно сподели: „Тук хотел „Хем пи, хем пя“, добър вечер 🙂 “ Отсреща й издекламираха некъв ресторант и след малко чу поздравителни нечленоразделни възгласи „Йеееааааа …“ може и ‘ууу’да се е вметнало, но Гопожа Р. от онемяване не го чу 🙂

happy new ears, pps … oops … i mean happy new year 😉


Advertisements