Събуждам се от дудненето на Любо, който блъска по другата врата. Дени ме е прегърнала и ми се усмихва. Поглеждам часовника – 9.46h.

– Дени, ще изпуснеш Рапунцел

Косата ми се развявва от скоростта, с която се изстрелва към телевизора. Пуска го. Намира Рапунцел. След малко идва нацупено, с шкембето напред:

– Кво става, Дени?

– Срам ме е от приятеля на Рапунцел.

Смех. Разказвам на баща й. Усмихнатият му отговор:

– Не можа ли и вчера да се срамува, докато даваха Юнайтед, та гледах и аз Барби 😀

😆

Advertisements