Беше 10 минути след полунощ, когато стария пес предъвкваше наранената си гордост с вкус на шоколад. Още не можеше да осмисли наглостта на малкото, което беше колкото сладко, толкова и нагло. Споделих вече тук-там за изразите „Мамо, наядох ли се?’ „Искам да ми четеш. Тва са ти съкровените мисли.“ „Мамо,  често забравям да оцветявам … Какво смешно има в това?“ Чудя се откъде е наследила тази наглост, ние с баща й сме мили и любезни хора, възпитани. Пием си бирата с кутре, вдигнато на 45 градуса и не сърбаме … много.

Отчаяно се нуждая от масаж. Последните дни малкия пич реши, че ще ме ползва за превоз и отново се появиха старите болки в гърба и кръста. Та, страдам си мълчаливо, кютам си над млечната салата, цъкам срещу новините и си трая. Хлапето решава, че ще ми прави прическа. Неохотно се съгласявам за тази жестока интервенция, тъй като искрено вярвам, че в замяна бих могла да получа леко оросяване на мозъка. Е, ще загубя част от скъпоценната си бляскаво-черна коса, но … красотата иска жертви, nes pá? (или както се пише там). За беда, в този момент свършва Мики Маус-ът на Любо и отивам да го сменям. Но вече са сменени и плановете на девойката, която брутално ме сваля на земята и започва да ме налага с неква книжка. Странен масаж, но, от точно този масажист, очаквам всичко. Когато неразумно се опитах да възроптая, че не … седалищните ми части се нуждаят от масаж, а гърбът ми, бидох охилена и се започна гаврата над краката ми. Биваха свивани, сядаше се върху тях и злокобно ми се запушваше устата, за да не се чуват жалните ми вопли. ТО па и кой да ги чуе – единия си гледа Мики Маус, а другият си прави супа. Опитвам се да ухапя ръката на асистента на доктор Менгеле, но чух само див кикот, който се усилваше в гръмогласно хилене. Да не споменавам, че с едното коляно ми беше затиснато ухото …

Та, такива масажи получавам – стилни, страстни и болезнени 😉

Advertisements