на дъщеря ми
Имало едно време едно царство и едно господарство. В царстовото живеела една малка принцеса, която имала най-блестящата черна къдрава коса. А в господарството живеела една малка-мъничка фея с голяяямо сърце. Принцесата и феята били приятелки, въпреки че таткото на принцесата крал Думбалан и таткото на феята крал Фею били върли противници. Дори историята вече не помни поради каква причина били противници, но те държали на традицията и си се противели и зъбели един на друг при всеки удобен случай. Най-често това се случвало, ако двамата се засекат на разкодка си сред … природата. Тогава кралските шутове започвали словесения двубой, тъй като не отивало на едни царски особи да се заяждат, използвайки собсвените си усти. Чували се приказки като: “ твоят крал има рижави мустаци … а твоят има козя брадичка и като приказва се чува „беее“ … на твоя крал Думбалан шкембето му е от тебе до половината кралство и като се смее, се тресе земята … а татко Фею е толкова дебел, че дори да се поръси с вълшебен прашец, пак не може да литне …“ и така, докато слънцето се уморявало да ги слуша, слагало си ръкавици на лъчите, хващало стадо птички и се заслушвало в чуруликането им.
Принцесата с прекрасната блястяща черна къдрава коса и малката мъничка фея си имали едно едно свое тайно скривалище, очарователно като тях самите, в което ходили всеки ден, след като приключили царските си задължения като четене, писане, смятане (дааа, царските деца също учели и било много важно да израстнат в мъдрост … все пак, как щяха да изчислят траекторията, силата и с колко точно яйца трябва да хвърлят по отдалечаващите се надути пуяци, които биха ги искали за жени … някога?). Това, разбира се, беше една от причините, но да, имаха и такъв предмет в царското си училище. Та, когато влезнели в своето скривалище и докато лакомо нагъвали вкусни сладкиши, които първоначално са били зеленчуци, а феичката ги превръщала в шоколадови сладкиши, двете принцеси си разказвали най-новите смешки, които шутовете на бащите им са си казвали същия ден пти поредната им схватка. След това се заливали в щур детски смях, като Принцесата с прекрасната блестяща черна коса имала най-гърления смях на света, а смехът на малката мъничка фея бил най-нежният звук на земята. Събрани заедно техните смехове създавали чудна мелодия, която творяла поне 7 чудеса на природата. Именно това била мелодията, която птичоците изпълнявали на слънцето и го умилостивявали да излезе и на следващия ден …
недовършено 😉
вили
ян. 21, 2011 @ 16:18:11
обичам приказки за принцеси 🙂
зори
ян. 21, 2011 @ 17:20:58
Повече от приказки за принцеси, обичам само приказки за принцеси и феи, а съвсем най-много: за принцеси, феи и приключения 😛
И никак не обичам да чакам дълго някое продължение.
Сени
ян. 21, 2011 @ 18:16:31
Още, още, още ….. моля 🙂
Гери
ян. 22, 2011 @ 12:30:04
…слагало си ръкавици на лъчите, хващало стадо птички и се заслушвало в чуруликането им
Е, много си образна, Сладкодумке! Това се замечтах да се нарисува! 😀
Давай продължението, че нали знаеш – тука не гъмжи от търпеливи! 😉
зори
ян. 22, 2011 @ 12:39:27
А, кажи и и ти, че тя се прави на ударена – така преди ни мъчеше с отчето…
deni4ero
ян. 22, 2011 @ 13:10:41
@Гери и Зори, мрънкала любими, само едно ще ви кажа – 😛
p.s. тва е, щот съм възпитана 🙂
иначе, Гери, то и аз почти я виждам рисунката, ама …
зори
ян. 22, 2011 @ 14:10:11
Да взема аз да звънна на малкото Дениче и да го подкокоросам да иска измислена от Рошлето приказка всяка вечер 😛
Може пък да ни се отвори парашута…
deni4ero
ян. 22, 2011 @ 16:33:33
ако имаш пари за харчене – давай, обади й се, тя обожава да говори по телефона 🙂 Дори полягва и започва да се чекне 🙂
зори
ян. 22, 2011 @ 20:45:31
даааааа, май ще трябва да помисля за друга заплаха 😛
Приказка « Deni4ero's Weblog
февр. 23, 2011 @ 15:45:27