на дъщеря ми

Имало едно време едно царство и едно господарство. В царстовото живеела една малка принцеса, която имала най-блестящата черна къдрава коса. А в господарството живеела една малка-мъничка фея с голяяямо сърце. Принцесата и феята били приятелки, въпреки че таткото на принцесата крал Думбалан и таткото на феята крал Фею били върли противници. Дори историята вече не помни поради каква причина били противници, но те държали на традицията и си се противели и зъбели един на друг при всеки удобен случай. Най-често това се случвало, ако двамата се засекат на разкодка си сред … природата. Тогава кралските шутове започвали словесения двубой, тъй като не отивало на едни царски особи да се заяждат, използвайки собсвените си усти. Чували се приказки като: “ твоят крал има рижави мустаци … а твоят има козя брадичка и като приказва се чува „беее“ … на твоя крал Думбалан шкембето му е от тебе до половината кралство и като се смее, се тресе земята … а татко Фею е толкова дебел, че дори да  се поръси с вълшебен прашец, пак не може да литне …“ и така, докато слънцето се уморявало да ги слуша, слагало си ръкавици на лъчите, хващало стадо птички и се заслушвало в чуруликането им.

Принцесата с прекрасната блястяща черна къдрава коса и малката мъничка фея си имали едно едно свое тайно скривалище, очарователно като тях самите, в което ходили всеки ден, след като приключили царските си задължения като четене, писане, смятане (дааа, царските деца също учели и било много важно да израстнат в мъдрост … все пак, как щяха да изчислят траекторията, силата и с колко точно  яйца трябва да хвърлят по отдалечаващите се надути пуяци, които биха ги искали за жени … някога?). Това, разбира се, беше една от причините, но да, имаха и такъв предмет в царското си училище. Та, когато влезнели в своето скривалище и докато лакомо нагъвали вкусни сладкиши, които първоначално са били зеленчуци, а феичката ги превръщала в шоколадови сладкиши, двете принцеси си разказвали най-новите смешки, които шутовете на бащите им са си казвали същия ден пти поредната им схватка. След това се заливали в щур детски смях, като Принцесата с прекрасната блестяща черна коса имала най-гърления смях на света, а смехът на малката мъничка фея бил най-нежният звук на земята. Събрани заедно техните смехове създавали чудна мелодия, която творяла поне 7 чудеса на природата.  Именно това била мелодията, която птичоците изпълнявали на слънцето и го умилостивявали да излезе и на следващия ден …

недовършено 😉