Тва, писането на наръчници, се оказва доста трудоемка работа, щото трябва да следя и целия процес, не само механично да гоня, прилъгвам, прикотквам, да го изпускам за ей толкова малко и айде пак отначало … изобщо тактиките ми се свеждат до: – накарайте хлапето да се сгърчи от смях, щот тогава не може да тича; точно в този момент го издебнете, то не създава съпротива, само се киска и се гърчи като печен праз, обличате, каквото е съблекло (в нашия случай анцуг и чорапи) и си подарете две непозволени много неща. Разбира се, смяната на блузи и подобни също е честа практика поради любимото занимание ‘пиене на вода и оставянето й да се стича по брадата до петите’. Тук не издържате, щото току-що сте си позволили да седнете и трябва пак да ставате, а веке не е толко’ топло, но тук му намерих цаката, като го карам сам да си избира блузките, които той с охота вече нахлузва, чорапите дори сам си избра и позволи да му обуя о, чудо! – пантофи! Изобщо, тва, тая работа с наръчниците се оказа вятър работа.

 

Advertisements