Две седмици минаха, но главата на госпожа фон Бльон не минаваше и не минаваше. Кръвното й беше паднало ниско под кръста и въпреки тоновете кафе, шоколад и захар, нищо не помагаше  световъртежът да спре. Имаше чувството, че главата й е дадена под наем за стол на слон. Госпожа фон Бльон и днес беше в Дупката на здрача и се мяташе от кълка на кълка от едното легло към другото. Това нейните киндери го възприемаха като покана за игра и не признаваха мълчаливите й вопли да я оставят на мира. Например, едното хлапе решаваше, че трябва да се прави на фантом 🙄  да я отвива и бута, отвива и бута. Другото решаваше, че е пързалка и продължаваше да тъпчи, а първото я помисли за кон, оседла я, възседна я и я заблъска по гърба: „По-бързо, конче, по-бързо!“  И тъй като на кончето не му се бързаше, ама изобщо, реши да се оттегли … и се оттегли.

Advertisements