Искам да ви разкажа за едно изкуство, което е силно подценявано по света, а и у нас. Това е нещо, което всички знаем, но отричаме до степен на анатемосване. Изкуство, което те завладява, но, когато се сбълскаш с него, си мислиш, че по-добре би било да не си се срещал с него. А защо? Толкова много хора се трудят върху него. Толкова много хора отдават времето и почивката, отдавайки му се. Това е изкуство, което е пренебрегвано от цял свят, и то само защото още в зората на неговото възникване някой е казал ужасено и неблагодарствено пф и от тогава ‘Край!“ „Точка!“ „Плюене в пазвата за всеки случай“ Подръпване на уши.“ „Потропване на дърво, да не ти се случи“ и край. Ето така, необразованите хора са анатемосали изкуството на хъркане. Днес имах уникалната възможност от доста време насам да се насладя на изключително виртуозно хъркане, което от известно време слушах отдалече. Бях удостоена с честа да се запозная в близост с ораторията на Хъркотевини 2. Останах дълбоко докосната от низините, които могат да се вземат при изпълнение на някои партитури. И тъкмо, когато си мислех, че съм достатъчно силна да чуя следващия хърк, бях поразена от дълбочината на творческото мислене и изпълнение на ‘две в едно’ или ‘хърк на вдишване-хърк на издишване’. Удивена бях от различните нюанси в хъркането. Творецът ваеше картини с хърхорещия въздух. Току те въведе в един дълбок басов свят, току те разлюлее в тануцването на въздуха в устната и носовата кухина. Искрено съжалявам хората, които мислят и се изказват негативно по отношение на хъркането. Това е … извинете … развълнувах се … Такова представление е … Е, аз съм благословена да го чувам всеки ден, но искрено съжалявам хората, които не могат да му се насладят и в това красиво свирене, в тези изтънчени мелодии, в тази прелюдия от стържещо към люлеещо, докарващо те до дива … аrrr адост, чуват единствено хъркане. Не е така, драги зиртели. Не. Трябва да разберете, че тези хора са се отдали от душа и сърце на това изкуство. Знаете ги артистите. Обсебени са от творчеството си. Дори в това точно изкуство стигат до съвършенство да творят, спирайки въздуха си. Няма друга такава самоотверженост.

Извинете вълнението ми, моля! Когато погледнеш с други очи на нещо толкова велико и вълшебно, ти остава единствено да въздишаш, пърхаш с мигли и да се благодариш, че мъжът ти е един от тези велики непризнати творци.

Поклон, маестро! Обичаме те! Желаем ти дълги години творчество! Няма да задавам въпрос за новите ти творчески планове, но тръпна в очакване да ги чуя!

Advertisements