Крайно време е да напиша на едно място най-отявлените нагли закани за саморазправа или просто наглеене в тила на врага.

„Сега ще видиш кой кон боб яде ли?“ – опит за отваряне, само дето не е запаметила правилно фразата, въпреки че баш на място си я каза. В отговор получи от мене: „Бе, да … дрън-дрън шикалки!“, при което изстреля веднага „не са длйън-длйън шикалки!“ и гледа лошо, усмихвайки се.

„Тате, оплеска нещата!“ – и то единствено и само защото баща й не я е събудил по тъмна доба да гледа некво Барби. Отнесе го най-невинния 🙂

„Тате, много си загазил!“ – тук немам идея какво пак беше накаканизан тате, но люто му се караха 😀

„E, сега и двамата ногу сте загазили! Ногу, ногу, ногу!“ – възмутено цъкаше с език, докато хрупаше бейкролса си, гушнала чинийката си и виждайки ни с татко й как сме полегнали след тежък работен ден да отпочинем

„Ръката ти е нежна, мамо … като копринена коса! – благодарство, че съм я гушнала преди сън 🙂

Като на другия ден нежността на ръката ми премина в сравнение с мечка  🙄  или, както побърза да се изясни – на кожено палто от мечка 😀

„Дени, айде, тръгваме, ще търсим другаде подаръци!“ – „Аааа, не! Няма да мръдна от тук, докато не харесам подарък за четирима!“ и скръства ръцете намусено. Абееее … лапееее … 😀

„Дядо, записвай си да не забравиш!“ – остроумничи хлапето на дядо й, който е мечка почти 2 метра и сто кила.

„Айде, мамо, вече може да седнеш на ‘компитъля’!“ – великодушно ми се разрешава блеене по света. След 15 минути вече заповедта е следната – „Айде, мамо, ставай, да си гледам детското!“ Тук, разбира се, не бях така бързо изпълнителна и караницата беше ожесточена. Хубавото е, че не ми пукаше особено, та не пострадах душевно :mrgreen:  … за разлика от слуха ми …

„Мамо, много са хубави тези чорапи, ще ми ги подариш ли?“ – „Да, твои са вече … ето и тези … харесват ли ти?“ „Оооо … дааааа – с усмивка тип ухо-до-ухо – много са хубави, но нека да си останат за тебе“, казано с тон ‘aбе, хубави са, ‘ма не са моя стил“ 😀 😀 😀

 

Advertisements