Тва, Деница да поиска да легне следобед, не е добре, по принцип. И мене ме плаши. Щото тя приспива цялата къща и продължава да буйства. Щетите после са неизброими. Но вече на два пъти ме изненадва, като идва с покана към баща си и мене да сме си полегнели следобед. Аз веднага захвърлям всичко, което правя, загасям телевизора, хващам бате под ръка и щастливо се втурвам към леглото, където ще опъна гръбчето да почине. Горката заблудена стара жена! Попаднах в капан. Айде, приказен капан да го кажем. Оказа се, че диването искало да играем. Що ли пък реших и аз, че наистина ще спим 🙄  Играехме на не какво да е, а на приказки. Първо минахме през Червената шапчица, като на мене се падна да бъда ловецът. Бате си беше избрал лесната роля – на вълка. Демек, изяжда бабето и внучката и заспива, че дори захърква. Аз трябваше да поря кореми и т.н. След това си избрах да играя Спящата красавица. Хем съм красива, хем ще се впиша в ролята идеално. Че чак сто години. След 3-секундо замечтано замижаване, бидох сръгана с кискане и опити да ме целуне малката зверюга, че тя била принца и щяла да ме събуди. Пет минути се опитваше да ме събуди, като при всеки опит да ме целуне, косата й ме гъделичкаше и се разсмивах неистово. Оттогава реших, че ще го играя храстче или в най-лошия случай голям камък. Малко след това дойде и малкият пич. Той на леглото не прави нищо друго освен да скача. Сестра му се хвърли с див ентусиазъм след него, сбориха се с татко им, мене ме оритаха и аз пак си пострадах. Винаги, абсолютно винаги, озовем ли се и тримата или четиримата в леглото, страдам единствено и само аз. То ни се скача върху корема, краката, влиза ни се рязко с коленете, опитвам се да ги озаптя, което е повече от невъзможно, а бате се кефи на масажа … абе … дива работа 🙂

Днешната игра беше (бате я измисли) ‘кой пръв ще си заспи’. Той спечели. Аз, докато се натуткам, той захърка, а Деница се премести и започна да го ръга: „мамооо, кажи на тати да спре да хърка, че не мога да спя“. Не, че е имала намерение да спи. Само след малко измисли играта ‘кой пръв ще си овори очите’. Аз не се включих. Нито бате. Не, че Деница остана разочарована. Тя си ни ръгаше постоянно, отвиваше, завиваше, дуднеше … докато не издържах и избягах 🙂

Advertisements