намирам се отвъд хоризонта. където и да е това. огненочервено небе. с различно огненооранжеви облаци. разбира се, че има вълни. на фона на небето изглеждат червени, но всъщнот преливат в топлата гама между зелените ми очи и размекнатото ми съзнание. пясъкът е копринено мек. ненапразно е измислен изразът ‘пясъчна коприна’. а? а? хванах ли ви, морски хора 😛  най-накрая ме хвана и мене зимното негодуване. доста чифта уши и носове смених тази зима, а дори не съм излизала толкова много. не ми трябва дюшек в морето. мога сама да се люлям на вълните. ние с тях сме приятели. мечтая да се науча да танцувам хула. тва е моят танц. понякога. друг път, като танцувам, чувам дъщеря ми да ме пита що съм се била кълчела 🙄  ми … кълчи ми се. но не сега.

Advertisements