Фон Отворкова

36 коментара

От една седмица живея в некъв пир на разточителство на чувства, емоции, разтапяне и приготвяне за рождения ми ден. Бате подкукуросва Деница и тя, в искрената си любов към мене, е готова да обърне и света само и само аз да съм доволна. Пита ме какви подаръци искам, постоянно овързва разни неща и ме осведомява, че това ми е подаръкът за рожденния ден, пише отгоре ‘мамма’, брои дните до рожденния ден, осведомява мало и голямо за него, кани, който види за ‘партито’, рисува, даже днес ми нарисува и тортата, с татко си са в абсолютен комплот. Имах ‘наглостта’ да я овикам тази вечер (с право, разбира се, ма кой ти гледа и слуша) и хлапето ми вика:

– Ама, какво ти става, защо се караш? Нали утре имаш рожден ден?

🙄  🙄  🙄  🙄  🙄

Това е най-сладката подготовка за мой рожден ден евър! Направихме и торта с нея. Тя търпнеше да помага два дни. Кичи ме … пардо, украсява ме за рожденния ми ден – слага ми обици, корона и тензух, който ми го защипва с щипка за пране за косата, за да ‘съм имала и аз дълга коса’ 😀

Да живей!

 

Фон Отворкова

5 коментара

„Ще те отворя аз, портиерче!“ – ежи ми се насреща, нахилено. Така и не разбрах с какво заслужих това, но подозирам, че си изпробваше новонаучените реплики.

„Мамо, мисля, че теб не те смятам много за русалка тука …“ – докато зацепя … трябваше първо да погледна, после да умувам – детето ме рисува като русалка … Толкова вълшебна и приказна ме вижда. Или поне аз така си мисля, но следващият опит е показателен – аз наистина съм русалка, както и тя. Виждат се вълните, опашките, облачето, скалата(?), която се оказа и пързалка със стълби. Определено има размах. Напоследък като се е разрисувала … имам една рисунка, в която гледам телевизия, там съм с дълга коса, като в старото време, дори  фината елегантна бенка на лявата буза ми е нарисувала, на телевизора отгоре има цвете и аз …хм … съм се разплула на стола. Разбира се, елегантно. При мене всичко се получава с финес. Дори когато се посинявам в некой ръб. На същата рисунка е нарисувала и себе си как гледа телевизия, нейният телевизор също има цвете отгоре. Имам рисунка, на която я къпя. Душът е нарисуван много реалистично. Чак загубих за момент дар слово от възхищение. На друга рисунка е навън в дъжда с чадър. Била съм я пращала на училище само когато валяло 🙄

„Дениии … идвай да си пиеш хапчетата!“ – „Оооо, само не ме разочаровай!“ – идея си нямам за какво иде реч. Постарах се, колкото мога.

След четири и половина-годишно дуднене най-накрая не издържах една вечер и я попитах къде й е копчето за изключване, натиснах нещо на врата, което беше последвано от хихикане и подканяне да съм й извадила батериите.

„Ииии, мамооо, ще ме изпреварите с Любооо …“ – сакън ако не е първа. „Е … кво толкова?’ – невинно-тъпо питам аз, обувайки Любо. „Ще се панагьосам!“

„Мамо, днес тотално прекали!“ – тва го вписвам в графата ‘ зверско наглеене“

Следва култовото: „Боя, че Любо е развълнуван!“ – анализирайки писъка на малкия от Доналд Дък и сие патоци.

Както и любимото ми: „Мамо, излез и се бий като мъж!“

„Мамо, изпей ми само три песни … Неее, не тази, онази – алармената …  Сега на български … Няма да те прекъсвам, обещавам …“

„Деница, яж И сирене!“ – „Амиии … само една хапка, за да има повече място в коремчето ми за картофи …“ – с подмазващо-сладка усмивка се опитва да се измъкне.

Приказни игри

4 коментара

Тва, Деница да поиска да легне следобед, не е добре, по принцип. И мене ме плаши. Щото тя приспива цялата къща и продължава да буйства. Щетите после са неизброими. Но вече на два пъти ме изненадва, като идва с покана към баща си и мене да сме си полегнели следобед. Аз веднага захвърлям всичко, което правя, загасям телевизора, хващам бате под ръка и щастливо се втурвам към леглото, където ще опъна гръбчето да почине. Горката заблудена стара жена! Попаднах в капан. Айде, приказен капан да го кажем. Оказа се, че диването искало да играем. Що ли пък реших и аз, че наистина ще спим 🙄  Играехме на не какво да е, а на приказки. Първо минахме през Червената шапчица, като на мене се падна да бъда ловецът. Бате си беше избрал лесната роля – на вълка. Демек, изяжда бабето и внучката и заспива, че дори захърква. Аз трябваше да поря кореми и т.н. След това си избрах да играя Спящата красавица. Хем съм красива, хем ще се впиша в ролята идеално. Че чак сто години. След 3-секундо замечтано замижаване, бидох сръгана с кискане и опити да ме целуне малката зверюга, че тя била принца и щяла да ме събуди. Пет минути се опитваше да ме събуди, като при всеки опит да ме целуне, косата й ме гъделичкаше и се разсмивах неистово. Оттогава реших, че ще го играя храстче или в най-лошия случай голям камък. Малко след това дойде и малкият пич. Той на леглото не прави нищо друго освен да скача. Сестра му се хвърли с див ентусиазъм след него, сбориха се с татко им, мене ме оритаха и аз пак си пострадах. Винаги, абсолютно винаги, озовем ли се и тримата или четиримата в леглото, страдам единствено и само аз. То ни се скача върху корема, краката, влиза ни се рязко с коленете, опитвам се да ги озаптя, което е повече от невъзможно, а бате се кефи на масажа … абе … дива работа 🙂

Днешната игра беше (бате я измисли) ‘кой пръв ще си заспи’. Той спечели. Аз, докато се натуткам, той захърка, а Деница се премести и започна да го ръга: „мамооо, кажи на тати да спре да хърка, че не мога да спя“. Не, че е имала намерение да спи. Само след малко измисли играта ‘кой пръв ще си овори очите’. Аз не се включих. Нито бате. Не, че Деница остана разочарована. Тя си ни ръгаше постоянно, отвиваше, завиваше, дуднеше … докато не издържах и избягах 🙂

Фон Отворкова

7 коментара

Крайно време е да напиша на едно място най-отявлените нагли закани за саморазправа или просто наглеене в тила на врага.

„Сега ще видиш кой кон боб яде ли?“ – опит за отваряне, само дето не е запаметила правилно фразата, въпреки че баш на място си я каза. В отговор получи от мене: „Бе, да … дрън-дрън шикалки!“, при което изстреля веднага „не са длйън-длйън шикалки!“ и гледа лошо, усмихвайки се.

„Тате, оплеска нещата!“ – и то единствено и само защото баща й не я е събудил по тъмна доба да гледа некво Барби. Отнесе го най-невинния 🙂

„Тате, много си загазил!“ – тук немам идея какво пак беше накаканизан тате, но люто му се караха 😀

„E, сега и двамата ногу сте загазили! Ногу, ногу, ногу!“ – възмутено цъкаше с език, докато хрупаше бейкролса си, гушнала чинийката си и виждайки ни с татко й как сме полегнали след тежък работен ден да отпочинем

„Ръката ти е нежна, мамо … като копринена коса! – благодарство, че съм я гушнала преди сън 🙂

Като на другия ден нежността на ръката ми премина в сравнение с мечка  🙄  или, както побърза да се изясни – на кожено палто от мечка 😀

„Дени, айде, тръгваме, ще търсим другаде подаръци!“ – „Аааа, не! Няма да мръдна от тук, докато не харесам подарък за четирима!“ и скръства ръцете намусено. Абееее … лапееее … 😀

„Дядо, записвай си да не забравиш!“ – остроумничи хлапето на дядо й, който е мечка почти 2 метра и сто кила.

„Айде, мамо, вече може да седнеш на ‘компитъля’!“ – великодушно ми се разрешава блеене по света. След 15 минути вече заповедта е следната – „Айде, мамо, ставай, да си гледам детското!“ Тук, разбира се, не бях така бързо изпълнителна и караницата беше ожесточена. Хубавото е, че не ми пукаше особено, та не пострадах душевно :mrgreen:  … за разлика от слуха ми …

„Мамо, много са хубави тези чорапи, ще ми ги подариш ли?“ – „Да, твои са вече … ето и тези … харесват ли ти?“ „Оооо … дааааа – с усмивка тип ухо-до-ухо – много са хубави, но нека да си останат за тебе“, казано с тон ‘aбе, хубави са, ‘ма не са моя стил“ 😀 😀 😀

 

Жените (не) хъркат

7 коментара

– Мамо, нали жените не хъркат?

– Ба – ухилих се аз … и докато се опитвах да продължа, мислейки как да омекотя удара, тя се обръща към баща си:

– Тате, ама, аз и мама не хъркаме?

– Тва е, щото, Дени, ти и мама сте принцеси 🙂

Тутакси се съгласих, че жените не хъркат!


Наръчник по обуване на чорапи на дете

9 коментара

Необходими са няколко неща: две деца, един мъж (тати), една жена (Вие), телевизор, който да предава любимо детско, един чифт чорапи.

Приложение:

След като едното хлапе си е събуло чорапите и ма’а гащи сравнително необезпокоявано, докато не попадне през възмутения взор на жената, демек, Вие, взимате чорапéтата и усмихнато подканяте диването да му ги обуете, като любезно каканижете: „Ама, как така, сине, посред зима бос ще ходиш?!“ и му давате за пример как дори Вие сте си обучли едни малки чорапчета, едни вълнени и отгоре имате дори пантофи. Ако е много заблеяно хлапето по Мики Маус, може автоматично да се обърне и да си подаде крачето. Тук Вие още по-усмихнато му ги обувате с две ръце, докато с третата го галите по главата а ла ‘добро куче, добро куче’ и хвалете малкия калпазанин: „Браво! На мама момчето, бе, колко ми е послушно само!“, като продължавате мантрата на ум ‘добро куче, добро куче’. Тва е при положение, че имате небивалия късмет хлапето да се е заблеяло. Сега. Има моменти, и те са повечето, бтв, когато чавето не е така добронамерено и решава, че трябва да избяга, кискайки се. Вие повдигате морно туловище, попридържате се там де пробожда некой кокал и тръгвате в издирване на наследника. Започва се дебнене – Вие от единия край на масата, диването – от другия. Тук е моментът, в който се включва телевизорът на ‘Финиъс и Фърб’, примерно, за да се загългичка другото хлапе и да не реши и то, че си играете, докато пръхтите през ноздри и риете с копито. И така – хлапе No. някое е ситуирано. Задачата изпълнена. Продължавате към главаната цел. А, именно – да хванете малкия дзверо за ушите и да му обиете чорапите, че Ви писна да ги обувате по нам-си-колко-пъти-на-ден. Решавате, че нема къде да избяга и тръгвате в едната посока. Хлапето обезателно ще хукне в луд кикот в другата и точно там се намесва мъжа-тати, заставайки с голи гърди срещу чавето и сграбчвайки го, въртейки във въздуха, докато Вие изнурено се дотътрюзите до тях. Поемате плячката и се запътвате към леглото, където да го проснете и да си изпълните задачата. Мимоходом се благодарете, че сте вдигали щанги някога и сега хич не Ви е трудно … много. Така. Сега следва важния момент по захвата на хлапето. Как да го хванете, без да ви избяга кат хлебарка, отново ксикайки се, щото тва хлапе е по-бързо и от сгащена хлебарка на соаре в средата на кухнята Ви. Значи: сядате, слагате дивото момче на коленете си и с торса го придържате здраво, за да обуете ненавижданите чорапи. Запомнете: трябва да държите много здраво, защото много хлъзгави ги правят тия деца напоследък, бе, ейййй … то, змийорка да беше, немаше така да се измъква. И така, докато малкия дивак се гърчи кат червей на парти, обувате първо единия, после другия чорап, а Вие полуоглушавате от птеродактилските крясъци, които той надава. Ура! Успех! Победата е Ваша! Правите некои непозволени стъпки в стил ‘на-на-на-на-на“, като си удряте юмруци един върху друг, показвайки на хлапето кой рулира тук и се изнизвате с па дьо дьо и елегантен еленов подскок към заслужена почивка под душа.

Много е възможно диването да реши, че иска да продължите гонитбата. Не се поддавайте в никакъв случай. Има опасност от отслабване. Както и други странични ефекти като сърдечно смеене, леко разчупване, добро настроение. Внимавайте! Ако не устоите … еми, нека Ви, кат не четете вниматлено … да Ви е за урок следващия път.

Забележка: Да не се използва, ако не сте сигурни, че ще се справите. Извикайте обучен в областта техник и не предприемайте нищо, което би Ви навредило.

За контакти:

:)

9 коментара

Деница – Мамоооо … дядо ме ухапа и ми бръкна в окотоооо …

Дядо й – Не е верно!

Деница – Той го направи!

Аз –  … ми ухапи го и ти … (де да знам кво да кажа)

Дядо й – аааа … и хапеш … ох и дереш … ще кажа на майка ти …

Дядо й – Деница ме ухапа и ме одра.

Аз – (хиля се)

Любо – връхлита ги, кискайки се и бяга.

Деница -Мамо, той пак ме ухапааа! Ти го направииии!

Дядо й – Не е верно! Преструвано 🙂

Деница реве(насилва се, по-скоро) и очаква некво възмездие.

Аз – ‘ми … калпазанин ли е дядо ти?

Деница – Калпазанин е.

Аз – ‘ми … накажи го …

Деница – Дядо, наказан си … отивай в ъгъла!

Абе … аз колко деца имам … губи ми се бройката rolleyes

 

Older Entries