Фон Отворкова

36 Коментари

От една седмица живея в некъв пир на разточителство на чувства, емоции, разтапяне и приготвяне за рождения ми ден. Бате подкукуросва Деница и тя, в искрената си любов към мене, е готова да обърне и света само и само аз да съм доволна. Пита ме какви подаръци искам, постоянно овързва разни неща и ме осведомява, че това ми е подаръкът за рожденния ден, пише отгоре ‘мамма’, брои дните до рожденния ден, осведомява мало и голямо за него, кани, който види за ‘партито’, рисува, даже днес ми нарисува и тортата, с татко си са в абсолютен комплот. Имах ‘наглостта’ да я овикам тази вечер (с право, разбира се, ма кой ти гледа и слуша) и хлапето ми вика:

– Ама, какво ти става, защо се караш? Нали утре имаш рожден ден?

🙄  🙄  🙄  🙄  🙄

Това е най-сладката подготовка за мой рожден ден евър! Направихме и торта с нея. Тя търпнеше да помага два дни. Кичи ме … пардо, украсява ме за рожденния ми ден – слага ми обици, корона и тензух, който ми го защипва с щипка за пране за косата, за да ‘съм имала и аз дълга коса’ 😀

Да живей!

 

Advertisements

Фон Отворкова

5 Коментари

„Ще те отворя аз, портиерче!“ – ежи ми се насреща, нахилено. Така и не разбрах с какво заслужих това, но подозирам, че си изпробваше новонаучените реплики.

„Мамо, мисля, че теб не те смятам много за русалка тука …“ – докато зацепя … трябваше първо да погледна, после да умувам – детето ме рисува като русалка … Толкова вълшебна и приказна ме вижда. Или поне аз така си мисля, но следващият опит е показателен – аз наистина съм русалка, както и тя. Виждат се вълните, опашките, облачето, скалата(?), която се оказа и пързалка със стълби. Определено има размах. Напоследък като се е разрисувала … имам една рисунка, в която гледам телевизия, там съм с дълга коса, като в старото време, дори  фината елегантна бенка на лявата буза ми е нарисувала, на телевизора отгоре има цвете и аз …хм … съм се разплула на стола. Разбира се, елегантно. При мене всичко се получава с финес. Дори когато се посинявам в некой ръб. На същата рисунка е нарисувала и себе си как гледа телевизия, нейният телевизор също има цвете отгоре. Имам рисунка, на която я къпя. Душът е нарисуван много реалистично. Чак загубих за момент дар слово от възхищение. На друга рисунка е навън в дъжда с чадър. Била съм я пращала на училище само когато валяло 🙄

„Дениии … идвай да си пиеш хапчетата!“ – „Оооо, само не ме разочаровай!“ – идея си нямам за какво иде реч. Постарах се, колкото мога.

След четири и половина-годишно дуднене най-накрая не издържах една вечер и я попитах къде й е копчето за изключване, натиснах нещо на врата, което беше последвано от хихикане и подканяне да съм й извадила батериите.

„Ииии, мамооо, ще ме изпреварите с Любооо …“ – сакън ако не е първа. „Е … кво толкова?’ – невинно-тъпо питам аз, обувайки Любо. „Ще се панагьосам!“

„Мамо, днес тотално прекали!“ – тва го вписвам в графата ‘ зверско наглеене“

Следва култовото: „Боя, че Любо е развълнуван!“ – анализирайки писъка на малкия от Доналд Дък и сие патоци.

Както и любимото ми: „Мамо, излез и се бий като мъж!“

„Мамо, изпей ми само три песни … Неее, не тази, онази – алармената …  Сега на български … Няма да те прекъсвам, обещавам …“

„Деница, яж И сирене!“ – „Амиии … само една хапка, за да има повече място в коремчето ми за картофи …“ – с подмазващо-сладка усмивка се опитва да се измъкне.

Приказни игри

4 Коментари

Тва, Деница да поиска да легне следобед, не е добре, по принцип. И мене ме плаши. Щото тя приспива цялата къща и продължава да буйства. Щетите после са неизброими. Но вече на два пъти ме изненадва, като идва с покана към баща си и мене да сме си полегнели следобед. Аз веднага захвърлям всичко, което правя, загасям телевизора, хващам бате под ръка и щастливо се втурвам към леглото, където ще опъна гръбчето да почине. Горката заблудена стара жена! Попаднах в капан. Айде, приказен капан да го кажем. Оказа се, че диването искало да играем. Що ли пък реших и аз, че наистина ще спим 🙄  Играехме на не какво да е, а на приказки. Първо минахме през Червената шапчица, като на мене се падна да бъда ловецът. Бате си беше избрал лесната роля – на вълка. Демек, изяжда бабето и внучката и заспива, че дори захърква. Аз трябваше да поря кореми и т.н. След това си избрах да играя Спящата красавица. Хем съм красива, хем ще се впиша в ролята идеално. Че чак сто години. След 3-секундо замечтано замижаване, бидох сръгана с кискане и опити да ме целуне малката зверюга, че тя била принца и щяла да ме събуди. Пет минути се опитваше да ме събуди, като при всеки опит да ме целуне, косата й ме гъделичкаше и се разсмивах неистово. Оттогава реших, че ще го играя храстче или в най-лошия случай голям камък. Малко след това дойде и малкият пич. Той на леглото не прави нищо друго освен да скача. Сестра му се хвърли с див ентусиазъм след него, сбориха се с татко им, мене ме оритаха и аз пак си пострадах. Винаги, абсолютно винаги, озовем ли се и тримата или четиримата в леглото, страдам единствено и само аз. То ни се скача върху корема, краката, влиза ни се рязко с коленете, опитвам се да ги озаптя, което е повече от невъзможно, а бате се кефи на масажа … абе … дива работа 🙂

Днешната игра беше (бате я измисли) ‘кой пръв ще си заспи’. Той спечели. Аз, докато се натуткам, той захърка, а Деница се премести и започна да го ръга: „мамооо, кажи на тати да спре да хърка, че не мога да спя“. Не, че е имала намерение да спи. Само след малко измисли играта ‘кой пръв ще си овори очите’. Аз не се включих. Нито бате. Не, че Деница остана разочарована. Тя си ни ръгаше постоянно, отвиваше, завиваше, дуднеше … докато не издържах и избягах 🙂

Миднайт

3 Коментари

Успели сте, някак си, да приспите диванетата си. Браво на Вас! Сега, в никакъв случай не си и помисляйте, че с това се слага край на задълженията Ви. След като положите морни телеса, повъртите се доволно, докато си намерите най-удобното място(как да не ви убиват ребрата), се отпускате и заспивате. След известно време сте изтръгнати от дълбок сън чрез изкуството на хъркане и веднага след това сте притиснати в менгемето ‘две деца срещу една майка’. Вече може да заспивате. Заспали сте. Спите дълбоко. Докато чувате познатия звук ‘фу-фу’, който вече е преобразуван в хриптящото ‘фър’, което означава ‘дай сок, не се мотай’. Протягате ръка, не го усещате, изправяте се, леко понатискате другото чаве(да не е идвало на Вашето легло) и продължавате да търсите сока. Няма го. Това означава само едно – на ум пищите с всичка сила, а шептите ‘ухххх, ужас … аман’, т.е. – търсите сока из завивките. Намирате го, изляло се е порядъчно количество и сега плувате в чудесен сок от праскови. Чавето е мокро. За първи път нямате под ръка дрехи за преобличане през нощта. Късмет си викате, а? Нееее … Гавра. Ставате и си хвалете чувството за мързел, което Ви е обзело и не сте прибрали дрехите от сушилника – там има дрехи. Преобличате го, обезопасявате района и лягате. О, забравих – поради липса на нощна лампа, щото така и не намерихте ‘лампа, която се светва ей така и е с принцеси’, си светите с мощен фенер, който точно тази вечер е изчезнал, сте прибегнали до помощта на детския фенер, който свети с картинки на Йори и Прасчо и вместо да доприспите хлапетата, Вие всъщност ги забалявате до умопомрачение(Вашето). До тук с предисловията. Следват указанията. Най-накрая сте легнали(ура). Трябваше Ви доста пуфтене, но нищо. Вие сте горда майка на диви хлапета, Вие сте … герой на социалистическия труд, не Ви плаши нищо. Завивате се и се опитвате да се отпуснете. В този момент, с лек елегантен шпиц, малкото дзверче си изкарва крачетата от одеялото и се проска върху него. Три посред нощ е. Колкото и да е топло в стаята, не е време за театър „Босиногия“ и деликатно, плавно и решително завивате немирните крачета. Няма време за отпускане. Явно има некво натиснато копче, защото палавите крачета, все така елегантно и в шпиц, излизат, като този път излиза първо едното, после другото. Освен това се започва едно въртене … ‘обезопасяването’ се разваля и хлапето пак е върху мокрото петно. Имате един-единствен изход – слагате непромокаемо нещо върху петното и сваляте възглавницата върху него. Сега трябва да се свали и другото хлапе до това място. Сега и Вие. Точно така. Е … краката Ви стръчат навън, ма кат не слушате бате кога’ Ви разправя, че професорът казал, че се за добър сън трябва да се спи с чорапи, на Ви сега. Да Ви стърчат и да Ви измръзнат. Срамота. Накрая лягате в любимия диагонал и почти се прегръщате със съня, когато крачетата изпълняват своя вълшебен танц. И така до самозабрава.

 

Фон Отворкова

7 Коментари

Крайно време е да напиша на едно място най-отявлените нагли закани за саморазправа или просто наглеене в тила на врага.

„Сега ще видиш кой кон боб яде ли?“ – опит за отваряне, само дето не е запаметила правилно фразата, въпреки че баш на място си я каза. В отговор получи от мене: „Бе, да … дрън-дрън шикалки!“, при което изстреля веднага „не са длйън-длйън шикалки!“ и гледа лошо, усмихвайки се.

„Тате, оплеска нещата!“ – и то единствено и само защото баща й не я е събудил по тъмна доба да гледа некво Барби. Отнесе го най-невинния 🙂

„Тате, много си загазил!“ – тук немам идея какво пак беше накаканизан тате, но люто му се караха 😀

„E, сега и двамата ногу сте загазили! Ногу, ногу, ногу!“ – възмутено цъкаше с език, докато хрупаше бейкролса си, гушнала чинийката си и виждайки ни с татко й как сме полегнали след тежък работен ден да отпочинем

„Ръката ти е нежна, мамо … като копринена коса! – благодарство, че съм я гушнала преди сън 🙂

Като на другия ден нежността на ръката ми премина в сравнение с мечка  🙄  или, както побърза да се изясни – на кожено палто от мечка 😀

„Дени, айде, тръгваме, ще търсим другаде подаръци!“ – „Аааа, не! Няма да мръдна от тук, докато не харесам подарък за четирима!“ и скръства ръцете намусено. Абееее … лапееее … 😀

„Дядо, записвай си да не забравиш!“ – остроумничи хлапето на дядо й, който е мечка почти 2 метра и сто кила.

„Айде, мамо, вече може да седнеш на ‘компитъля’!“ – великодушно ми се разрешава блеене по света. След 15 минути вече заповедта е следната – „Айде, мамо, ставай, да си гледам детското!“ Тук, разбира се, не бях така бързо изпълнителна и караницата беше ожесточена. Хубавото е, че не ми пукаше особено, та не пострадах душевно :mrgreen:  … за разлика от слуха ми …

„Мамо, много са хубави тези чорапи, ще ми ги подариш ли?“ – „Да, твои са вече … ето и тези … харесват ли ти?“ „Оооо … дааааа – с усмивка тип ухо-до-ухо – много са хубави, но нека да си останат за тебе“, казано с тон ‘aбе, хубави са, ‘ма не са моя стил“ 😀 😀 😀

 

ППЖ-то на Гери :)

3 Коментари

Тва, писането на наръчници, се оказва доста трудоемка работа, щото трябва да следя и целия процес, не само механично да гоня, прилъгвам, прикотквам, да го изпускам за ей толкова малко и айде пак отначало … изобщо тактиките ми се свеждат до: – накарайте хлапето да се сгърчи от смях, щот тогава не може да тича; точно в този момент го издебнете, то не създава съпротива, само се киска и се гърчи като печен праз, обличате, каквото е съблекло (в нашия случай анцуг и чорапи) и си подарете две непозволени много неща. Разбира се, смяната на блузи и подобни също е честа практика поради любимото занимание ‘пиене на вода и оставянето й да се стича по брадата до петите’. Тук не издържате, щото току-що сте си позволили да седнете и трябва пак да ставате, а веке не е толко’ топло, но тук му намерих цаката, като го карам сам да си избира блузките, които той с охота вече нахлузва, чорапите дори сам си избра и позволи да му обуя о, чудо! – пантофи! Изобщо, тва, тая работа с наръчниците се оказа вятър работа.

 

Жените (не) хъркат

7 Коментари

– Мамо, нали жените не хъркат?

– Ба – ухилих се аз … и докато се опитвах да продължа, мислейки как да омекотя удара, тя се обръща към баща си:

– Тате, ама, аз и мама не хъркаме?

– Тва е, щото, Дени, ти и мама сте принцеси 🙂

Тутакси се съгласих, че жените не хъркат!


Older Entries