Фон Отворкова

36 коментара

От една седмица живея в некъв пир на разточителство на чувства, емоции, разтапяне и приготвяне за рождения ми ден. Бате подкукуросва Деница и тя, в искрената си любов към мене, е готова да обърне и света само и само аз да съм доволна. Пита ме какви подаръци искам, постоянно овързва разни неща и ме осведомява, че това ми е подаръкът за рожденния ден, пише отгоре ‘мамма’, брои дните до рожденния ден, осведомява мало и голямо за него, кани, който види за ‘партито’, рисува, даже днес ми нарисува и тортата, с татко си са в абсолютен комплот. Имах ‘наглостта’ да я овикам тази вечер (с право, разбира се, ма кой ти гледа и слуша) и хлапето ми вика:

– Ама, какво ти става, защо се караш? Нали утре имаш рожден ден?

🙄  🙄  🙄  🙄  🙄

Това е най-сладката подготовка за мой рожден ден евър! Направихме и торта с нея. Тя търпнеше да помага два дни. Кичи ме … пардо, украсява ме за рожденния ми ден – слага ми обици, корона и тензух, който ми го защипва с щипка за пране за косата, за да ‘съм имала и аз дълга коса’ 😀

Да живей!

 

Реклама

Фон Отворкова

5 коментара

„Ще те отворя аз, портиерче!“ – ежи ми се насреща, нахилено. Така и не разбрах с какво заслужих това, но подозирам, че си изпробваше новонаучените реплики.

„Мамо, мисля, че теб не те смятам много за русалка тука …“ – докато зацепя … трябваше първо да погледна, после да умувам – детето ме рисува като русалка … Толкова вълшебна и приказна ме вижда. Или поне аз така си мисля, но следващият опит е показателен – аз наистина съм русалка, както и тя. Виждат се вълните, опашките, облачето, скалата(?), която се оказа и пързалка със стълби. Определено има размах. Напоследък като се е разрисувала … имам една рисунка, в която гледам телевизия, там съм с дълга коса, като в старото време, дори  фината елегантна бенка на лявата буза ми е нарисувала, на телевизора отгоре има цвете и аз …хм … съм се разплула на стола. Разбира се, елегантно. При мене всичко се получава с финес. Дори когато се посинявам в некой ръб. На същата рисунка е нарисувала и себе си как гледа телевизия, нейният телевизор също има цвете отгоре. Имам рисунка, на която я къпя. Душът е нарисуван много реалистично. Чак загубих за момент дар слово от възхищение. На друга рисунка е навън в дъжда с чадър. Била съм я пращала на училище само когато валяло 🙄

„Дениии … идвай да си пиеш хапчетата!“ – „Оооо, само не ме разочаровай!“ – идея си нямам за какво иде реч. Постарах се, колкото мога.

След четири и половина-годишно дуднене най-накрая не издържах една вечер и я попитах къде й е копчето за изключване, натиснах нещо на врата, което беше последвано от хихикане и подканяне да съм й извадила батериите.

„Ииии, мамооо, ще ме изпреварите с Любооо …“ – сакън ако не е първа. „Е … кво толкова?’ – невинно-тъпо питам аз, обувайки Любо. „Ще се панагьосам!“

„Мамо, днес тотално прекали!“ – тва го вписвам в графата ‘ зверско наглеене“

Следва култовото: „Боя, че Любо е развълнуван!“ – анализирайки писъка на малкия от Доналд Дък и сие патоци.

Както и любимото ми: „Мамо, излез и се бий като мъж!“

„Мамо, изпей ми само три песни … Неее, не тази, онази – алармената …  Сега на български … Няма да те прекъсвам, обещавам …“

„Деница, яж И сирене!“ – „Амиии … само една хапка, за да има повече място в коремчето ми за картофи …“ – с подмазващо-сладка усмивка се опитва да се измъкне.

Приказни игри

4 коментара

Тва, Деница да поиска да легне следобед, не е добре, по принцип. И мене ме плаши. Щото тя приспива цялата къща и продължава да буйства. Щетите после са неизброими. Но вече на два пъти ме изненадва, като идва с покана към баща си и мене да сме си полегнели следобед. Аз веднага захвърлям всичко, което правя, загасям телевизора, хващам бате под ръка и щастливо се втурвам към леглото, където ще опъна гръбчето да почине. Горката заблудена стара жена! Попаднах в капан. Айде, приказен капан да го кажем. Оказа се, че диването искало да играем. Що ли пък реших и аз, че наистина ще спим 🙄  Играехме на не какво да е, а на приказки. Първо минахме през Червената шапчица, като на мене се падна да бъда ловецът. Бате си беше избрал лесната роля – на вълка. Демек, изяжда бабето и внучката и заспива, че дори захърква. Аз трябваше да поря кореми и т.н. След това си избрах да играя Спящата красавица. Хем съм красива, хем ще се впиша в ролята идеално. Че чак сто години. След 3-секундо замечтано замижаване, бидох сръгана с кискане и опити да ме целуне малката зверюга, че тя била принца и щяла да ме събуди. Пет минути се опитваше да ме събуди, като при всеки опит да ме целуне, косата й ме гъделичкаше и се разсмивах неистово. Оттогава реших, че ще го играя храстче или в най-лошия случай голям камък. Малко след това дойде и малкият пич. Той на леглото не прави нищо друго освен да скача. Сестра му се хвърли с див ентусиазъм след него, сбориха се с татко им, мене ме оритаха и аз пак си пострадах. Винаги, абсолютно винаги, озовем ли се и тримата или четиримата в леглото, страдам единствено и само аз. То ни се скача върху корема, краката, влиза ни се рязко с коленете, опитвам се да ги озаптя, което е повече от невъзможно, а бате се кефи на масажа … абе … дива работа 🙂

Днешната игра беше (бате я измисли) ‘кой пръв ще си заспи’. Той спечели. Аз, докато се натуткам, той захърка, а Деница се премести и започна да го ръга: „мамооо, кажи на тати да спре да хърка, че не мога да спя“. Не, че е имала намерение да спи. Само след малко измисли играта ‘кой пръв ще си овори очите’. Аз не се включих. Нито бате. Не, че Деница остана разочарована. Тя си ни ръгаше постоянно, отвиваше, завиваше, дуднеше … докато не издържах и избягах 🙂

Миднайт

3 коментара

Успели сте, някак си, да приспите диванетата си. Браво на Вас! Сега, в никакъв случай не си и помисляйте, че с това се слага край на задълженията Ви. След като положите морни телеса, повъртите се доволно, докато си намерите най-удобното място(как да не ви убиват ребрата), се отпускате и заспивате. След известно време сте изтръгнати от дълбок сън чрез изкуството на хъркане и веднага след това сте притиснати в менгемето ‘две деца срещу една майка’. Вече може да заспивате. Заспали сте. Спите дълбоко. Докато чувате познатия звук ‘фу-фу’, който вече е преобразуван в хриптящото ‘фър’, което означава ‘дай сок, не се мотай’. Протягате ръка, не го усещате, изправяте се, леко понатискате другото чаве(да не е идвало на Вашето легло) и продължавате да търсите сока. Няма го. Това означава само едно – на ум пищите с всичка сила, а шептите ‘ухххх, ужас … аман’, т.е. – търсите сока из завивките. Намирате го, изляло се е порядъчно количество и сега плувате в чудесен сок от праскови. Чавето е мокро. За първи път нямате под ръка дрехи за преобличане през нощта. Късмет си викате, а? Нееее … Гавра. Ставате и си хвалете чувството за мързел, което Ви е обзело и не сте прибрали дрехите от сушилника – там има дрехи. Преобличате го, обезопасявате района и лягате. О, забравих – поради липса на нощна лампа, щото така и не намерихте ‘лампа, която се светва ей така и е с принцеси’, си светите с мощен фенер, който точно тази вечер е изчезнал, сте прибегнали до помощта на детския фенер, който свети с картинки на Йори и Прасчо и вместо да доприспите хлапетата, Вие всъщност ги забалявате до умопомрачение(Вашето). До тук с предисловията. Следват указанията. Най-накрая сте легнали(ура). Трябваше Ви доста пуфтене, но нищо. Вие сте горда майка на диви хлапета, Вие сте … герой на социалистическия труд, не Ви плаши нищо. Завивате се и се опитвате да се отпуснете. В този момент, с лек елегантен шпиц, малкото дзверче си изкарва крачетата от одеялото и се проска върху него. Три посред нощ е. Колкото и да е топло в стаята, не е време за театър „Босиногия“ и деликатно, плавно и решително завивате немирните крачета. Няма време за отпускане. Явно има некво натиснато копче, защото палавите крачета, все така елегантно и в шпиц, излизат, като този път излиза първо едното, после другото. Освен това се започва едно въртене … ‘обезопасяването’ се разваля и хлапето пак е върху мокрото петно. Имате един-единствен изход – слагате непромокаемо нещо върху петното и сваляте възглавницата върху него. Сега трябва да се свали и другото хлапе до това място. Сега и Вие. Точно така. Е … краката Ви стръчат навън, ма кат не слушате бате кога’ Ви разправя, че професорът казал, че се за добър сън трябва да се спи с чорапи, на Ви сега. Да Ви стърчат и да Ви измръзнат. Срамота. Накрая лягате в любимия диагонал и почти се прегръщате със съня, когато крачетата изпълняват своя вълшебен танц. И така до самозабрава.

 

Фон Отворкова

7 коментара

Крайно време е да напиша на едно място най-отявлените нагли закани за саморазправа или просто наглеене в тила на врага.

„Сега ще видиш кой кон боб яде ли?“ – опит за отваряне, само дето не е запаметила правилно фразата, въпреки че баш на място си я каза. В отговор получи от мене: „Бе, да … дрън-дрън шикалки!“, при което изстреля веднага „не са длйън-длйън шикалки!“ и гледа лошо, усмихвайки се.

„Тате, оплеска нещата!“ – и то единствено и само защото баща й не я е събудил по тъмна доба да гледа некво Барби. Отнесе го най-невинния 🙂

„Тате, много си загазил!“ – тук немам идея какво пак беше накаканизан тате, но люто му се караха 😀

„E, сега и двамата ногу сте загазили! Ногу, ногу, ногу!“ – възмутено цъкаше с език, докато хрупаше бейкролса си, гушнала чинийката си и виждайки ни с татко й как сме полегнали след тежък работен ден да отпочинем

„Ръката ти е нежна, мамо … като копринена коса! – благодарство, че съм я гушнала преди сън 🙂

Като на другия ден нежността на ръката ми премина в сравнение с мечка  🙄  или, както побърза да се изясни – на кожено палто от мечка 😀

„Дени, айде, тръгваме, ще търсим другаде подаръци!“ – „Аааа, не! Няма да мръдна от тук, докато не харесам подарък за четирима!“ и скръства ръцете намусено. Абееее … лапееее … 😀

„Дядо, записвай си да не забравиш!“ – остроумничи хлапето на дядо й, който е мечка почти 2 метра и сто кила.

„Айде, мамо, вече може да седнеш на ‘компитъля’!“ – великодушно ми се разрешава блеене по света. След 15 минути вече заповедта е следната – „Айде, мамо, ставай, да си гледам детското!“ Тук, разбира се, не бях така бързо изпълнителна и караницата беше ожесточена. Хубавото е, че не ми пукаше особено, та не пострадах душевно :mrgreen:  … за разлика от слуха ми …

„Мамо, много са хубави тези чорапи, ще ми ги подариш ли?“ – „Да, твои са вече … ето и тези … харесват ли ти?“ „Оооо … дааааа – с усмивка тип ухо-до-ухо – много са хубави, но нека да си останат за тебе“, казано с тон ‘aбе, хубави са, ‘ма не са моя стил“ 😀 😀 😀

 

ППЖ-то на Гери :)

3 коментара

Тва, писането на наръчници, се оказва доста трудоемка работа, щото трябва да следя и целия процес, не само механично да гоня, прилъгвам, прикотквам, да го изпускам за ей толкова малко и айде пак отначало … изобщо тактиките ми се свеждат до: – накарайте хлапето да се сгърчи от смях, щот тогава не може да тича; точно в този момент го издебнете, то не създава съпротива, само се киска и се гърчи като печен праз, обличате, каквото е съблекло (в нашия случай анцуг и чорапи) и си подарете две непозволени много неща. Разбира се, смяната на блузи и подобни също е честа практика поради любимото занимание ‘пиене на вода и оставянето й да се стича по брадата до петите’. Тук не издържате, щото току-що сте си позволили да седнете и трябва пак да ставате, а веке не е толко’ топло, но тук му намерих цаката, като го карам сам да си избира блузките, които той с охота вече нахлузва, чорапите дори сам си избра и позволи да му обуя о, чудо! – пантофи! Изобщо, тва, тая работа с наръчниците се оказа вятър работа.

 

Жените (не) хъркат

7 коментара

– Мамо, нали жените не хъркат?

– Ба – ухилих се аз … и докато се опитвах да продължа, мислейки как да омекотя удара, тя се обръща към баща си:

– Тате, ама, аз и мама не хъркаме?

– Тва е, щото, Дени, ти и мама сте принцеси 🙂

Тутакси се съгласих, че жените не хъркат!


Наръчник по обуване на чорапи на дете

9 коментара

Необходими са няколко неща: две деца, един мъж (тати), една жена (Вие), телевизор, който да предава любимо детско, един чифт чорапи.

Приложение:

След като едното хлапе си е събуло чорапите и ма’а гащи сравнително необезпокоявано, докато не попадне през възмутения взор на жената, демек, Вие, взимате чорапéтата и усмихнато подканяте диването да му ги обуете, като любезно каканижете: „Ама, как така, сине, посред зима бос ще ходиш?!“ и му давате за пример как дори Вие сте си обучли едни малки чорапчета, едни вълнени и отгоре имате дори пантофи. Ако е много заблеяно хлапето по Мики Маус, може автоматично да се обърне и да си подаде крачето. Тук Вие още по-усмихнато му ги обувате с две ръце, докато с третата го галите по главата а ла ‘добро куче, добро куче’ и хвалете малкия калпазанин: „Браво! На мама момчето, бе, колко ми е послушно само!“, като продължавате мантрата на ум ‘добро куче, добро куче’. Тва е при положение, че имате небивалия късмет хлапето да се е заблеяло. Сега. Има моменти, и те са повечето, бтв, когато чавето не е така добронамерено и решава, че трябва да избяга, кискайки се. Вие повдигате морно туловище, попридържате се там де пробожда некой кокал и тръгвате в издирване на наследника. Започва се дебнене – Вие от единия край на масата, диването – от другия. Тук е моментът, в който се включва телевизорът на ‘Финиъс и Фърб’, примерно, за да се загългичка другото хлапе и да не реши и то, че си играете, докато пръхтите през ноздри и риете с копито. И така – хлапе No. някое е ситуирано. Задачата изпълнена. Продължавате към главаната цел. А, именно – да хванете малкия дзверо за ушите и да му обиете чорапите, че Ви писна да ги обувате по нам-си-колко-пъти-на-ден. Решавате, че нема къде да избяга и тръгвате в едната посока. Хлапето обезателно ще хукне в луд кикот в другата и точно там се намесва мъжа-тати, заставайки с голи гърди срещу чавето и сграбчвайки го, въртейки във въздуха, докато Вие изнурено се дотътрюзите до тях. Поемате плячката и се запътвате към леглото, където да го проснете и да си изпълните задачата. Мимоходом се благодарете, че сте вдигали щанги някога и сега хич не Ви е трудно … много. Така. Сега следва важния момент по захвата на хлапето. Как да го хванете, без да ви избяга кат хлебарка, отново ксикайки се, щото тва хлапе е по-бързо и от сгащена хлебарка на соаре в средата на кухнята Ви. Значи: сядате, слагате дивото момче на коленете си и с торса го придържате здраво, за да обуете ненавижданите чорапи. Запомнете: трябва да държите много здраво, защото много хлъзгави ги правят тия деца напоследък, бе, ейййй … то, змийорка да беше, немаше така да се измъква. И така, докато малкия дивак се гърчи кат червей на парти, обувате първо единия, после другия чорап, а Вие полуоглушавате от птеродактилските крясъци, които той надава. Ура! Успех! Победата е Ваша! Правите некои непозволени стъпки в стил ‘на-на-на-на-на“, като си удряте юмруци един върху друг, показвайки на хлапето кой рулира тук и се изнизвате с па дьо дьо и елегантен еленов подскок към заслужена почивка под душа.

Много е възможно диването да реши, че иска да продължите гонитбата. Не се поддавайте в никакъв случай. Има опасност от отслабване. Както и други странични ефекти като сърдечно смеене, леко разчупване, добро настроение. Внимавайте! Ако не устоите … еми, нека Ви, кат не четете вниматлено … да Ви е за урок следващия път.

Забележка: Да не се използва, ако не сте сигурни, че ще се справите. Извикайте обучен в областта техник и не предприемайте нищо, което би Ви навредило.

За контакти:

Срам ме е

6 коментара

Събуждам се от дудненето на Любо, който блъска по другата врата. Дени ме е прегърнала и ми се усмихва. Поглеждам часовника – 9.46h.

– Дени, ще изпуснеш Рапунцел

Косата ми се развявва от скоростта, с която се изстрелва към телевизора. Пуска го. Намира Рапунцел. След малко идва нацупено, с шкембето напред:

– Кво става, Дени?

– Срам ме е от приятеля на Рапунцел.

Смех. Разказвам на баща й. Усмихнатият му отговор:

– Не можа ли и вчера да се срамува, докато даваха Юнайтед, та гледах и аз Барби 😀

😆

Фон Отворкова

5 коментара

Днес леееко са ми потънали гемиите, че тука нещо ме наболява и има синьо около него, че и ребрата почват да мрънкат и Деница току ме изкомандери за нещо. Обикновено не й се връзвам, особено днес, пък и Гица Мустакова си чака реда, но една приятелка ме разсмя много, та ще обърна внимание на няколко излияния от страна на хлапето към мене, които ме разсмиват неистово на момента и да ходя да си простирам прането …

Иска да ми сложи една корона и ми нарежда: „Мамо, наведи се на пръсти!“ Трудно ми е това упражнение и затва си правя оглушки, докато не ме издебна седнала и не ме накичи. По едно време Любо ми я смъкна от главата и другото хлапе, кат писна … Гоних Любо да си взема корона и да си измия чиниите, поради което отнесох и подигравки, че чиниите ми били случили на стопанин 😛

„Мамо, ти си най-плеклясният ми подарък за рожденния ми ден!“ – естествено, че се разтопих … ако продължава така, подаръкът за рожденнния й ден ще ми излезе безценно евтин 😉

Гледаме некво детско, настъпват реклами, некъв рошльо изкача отнякъде и заповядва „Не сменяйте канала, връщаме се след малко!“ А, бе, да, тебе ще слушам, ставам и сменям канала. Последвана съм от люто каканижене: „Мамоооо, върни гооо! Не чу ли? Казаха да не сменяш канала! Чу ли? Не ми се прави на недостъпна!“ и гледа лошо.

Аз – „Дени, кво ще ядеш?“ (не, че има голям избор, де, ама 😉

Дени – „Сандвичи!“ То, хубаво, ама на мене ми омръзна по 6 пъти на ден да правя сандвичи и се опитвам да я склоня за омлет. Царски омлет. Греда. „За последен път ти казвам – ис-кам санд-ви-чи!“ и се чекне по земята 🙄

Хапвам малко от нейния сандвич от общо трите (по толкова изяжда). Пак съм насмотана: „Еййй, що ми ядеш от сандвича?“ „Щото и аз искам … “ – се перя аз. „Другият път ще си направя 4!“ – се заканва тя. „Да, бе, ще си направиш ти …“ – подхилквам се невярващо. „Не, бе, мамо, когато стана на 82!“

Сгърчена и болезнена се оттгелям от бойното поле …

Older Entries