R.I.P.

3 Коментари

… Окъпана от ярка светлина,

с дъгата ти танцуваш …

 

Хула

3 Коментари

Стою Марийкин беше най-обикновен мъж. Ядеше, пиеше, сумтеше, чешеше се, когато трябва и когато не трябва, ходеше грозно небръснат, а не като днешните младоци – небрежно обръснати или небрежно необръснати, мнеееее … при него си беше грозно. Беше чорлав. Немърлив. Ходеше постоянно окъсан, въпреки геройските усилия на жена му да го кърпи постояно. Нямаше, бе, просто нямаше място, през което да мине и той да не се закачи и да не си разпори ризата, панталона, пуловера, балтона, шала (веднъж беше сложил шал, но тогава го скъса нарочно, че в кръчмата го попиляха от подигравки), ръкавиците, абе, всичко що се сложеше по него, биваше прокъсано, изцапано, гадно и грозно. Освен това много плюеше Стою. Навсякъде. Противка голяма беше.

Марийка, от друга страна, беше негова пълна противоположност, въпреки че, когато се ожениха, тя виждаше в него освободителя си. Възхищаваше му се. Да се чудиш на какво сега, но през очите на любовта човек прави всичко. Тогава Марийка беше тантуреста бузлана. Сега тя беше засукана млада жена, която се трудеше честно и неуморно. Вършеше домакинските си задължения. Дори изпълняваше някои не толкова типични за жената тежки и непривични неща, но го правеше със съзнанието на обречения, че, ако не го направеше тя, Стою никога нямаше да го направи и щяха да си стоят на тъмно и студено, примерно, щото той не цепеше дървата, не ги подреждаше, не зареждаше печката. С течение на времето й беше станало дори приятно да го прави. След като нацепеше дървата, започваше да ги подрежда. Беше измислила своя система и подредбата много й харесваше. Поглеждаше стореното и се усмихваше доволно. Беше толкова красиво! Майка й я беше научила как да зарежда печката – слагаше едно голямо дърво по средата и слагаше въглищата отстрани. После слагаше малко подпалки, запалваше и се наслаждаваше на лумналия огън, който на мига стопляше стаята и за кратко душата й.

Стоя беше убил романтиката в Марийка още в първата им брачна нощ и тя, някак си, се примири. Остана жената на Стою, но всичко ставаше, както тя поиска. И така ги знаеха и из село – Марийка и Стою Марийкин. Тя много често оставаше сама и тогава се отдаваше на мечтите си, на мислите си. Препускаше на свобода из тях и тогава беше щастлива. Веднъж в селското кино пуснаха един филм и там Марийка видя един танц, който я плени за цял живот. Този танц изразяваше цялата Марийкина същност. Всичко, което искаше от този ден нататък, беше да се научи да танцува така. Като вървеше, поклащаше леко ханша си. Като прибираше дървата под стряхата, ги вдигаше с финес и плавност, на която би завидяла всяка професионална танцьорка. Движеше краката си толкова леко, все едно не вървеше, а танцуваше. Лицето й се озаряваше, очите й ставаха още по-черни, а излъчването й беше … уау … Точно в един такъв момент Стою се прибра и я видя. Закова на място и не можеше да познае жена си. Това Марийка ли беше? Неговата Марийка? Дето все го гълчеше и му криеше ракията? Каква красавица била само! Стою чувстваше, че всеки момент ще почне да ръси глупости от рода на стихове и реши да я попита благо:

– Марийо, ма … кво пра’иш? Многу си хубава, Марийо! Многу!

– Стою, бре, мискинино неден, как ме стресна! – Марийка си плю в пазвата, колкото да си събере ума и да се върне в реалността – какво правиш вкъщи толкова рано, мързеливец такъв?!

– Марийо, ти танцуваше ли, ма Марийо? Многу хубау танцуваш, батю’то, многу хубау … – Стою не чу изобщо гълченето на Марийка, толкова беше обсебен и прехласнат от Марийкините движения …

– Стига стоя кат треснат, ми ‘земи пóмогни малко … Нема я да вършим целата работа, я! – продължи да не отговаря Марийка, стресната от така внезапния интерес на Стою към нея.

– Как са казва тоя танц, ма, Марийо? Многу ми хареса! – изгъргори Стою и засука мустак.

– Хула. – отсече Марийка, вътрешно и видимо доволна, че мъжът й най-накрая я е забелязъл.

– Ти кого ша хулиш, ма, ей?! Ей ся ше грабна гьостерицата. Стой! Ша хули тя …

Приказка

4 Коментари

Помните ли слънцето? Дето си слагаше ръкавици на лъчите? Сега то реши, че трябвало да излезе в отпуска, защото много било работило от сутрин до вечер, все греело ли, греело, докато луната – кво? Само седи и блее през нощта, докато всички спят. Нечестно му се сторило на слънцето, сложило си скафандър и излезнало в почивка. Снегът само това и чакал и като завалял … няма спиране.

На сутринта, когато Принцесата с прекрасна черна блестяща коса се събудила, усетила, че нещо става и изтопуркала с боси крачета, гъргорейки нещо нечленоразделно. Това, разбира се, събудило царствените й родители, които едва измъквайки се от леглото и трудно тътрузейки царствените си тела, мърморели с голямо усилие: „Къде хукна, бе, дъщерьо?  Що толкова рано стана пак? Обуй си чорапи поне! Що не си легнах по-рано?“ и т.н., и т.н. Нищо от мърморенето не било чуто и не защото принцесата не искала да ги чуе. Напротив, тя би била най-послушната принцеса. Само да не си беше седнала на ушите. Както и да е. Когато най-сетне  оглушителният писък приключил, се чуло и членоразделното щастливо: „Сняяяяяг! Вали сняяяяяг!“ След това, без дори да изчака да чуе някакъв коментар от родителите си, малката принцеса казала с тон, нетърпящ възражения и усмивка, топяща и най-голямото шкембе, пардон сърце на света от умиление: „Искам каляска, за да отида при Малката мъничка фея!“  Сетила се за вълшебното принцесешко ‘пък’ и добавила с поглед, втренчен в техните: „ПЪК!“ „Какво пък, що да не?!“ – помислили си татко Думбалан и мама Царица, тъкмо ще имат време за царствено размотаване без крясъци наоколо.

Каляската на Малката принцеса с прекрасната черна блестяща коса била по-ценна и от вълшебна. Тя имала стенно и подово отопление и летяла по-бързо и от крилат еднорог. Въпреки това, Малката мъничка фея вече потрепервала леко изнервено с крилца като защо не идва тази лудетина Чернокосата вече. Когато трептенето на крилцата станало прекалено бързо, Малката мъничка фея започнала да се издига във въздуха за ужас на придворните й феи, който се грижели за царското й възпитание, Феичката дочула пляскането на крилата на еднорога и хукнала да посрещне приятелката си. Чувало се единствено гърления смях на малката принцеса и финото нежно чуруликане на феичката. Това било примесено и с нещо неразбираемо, което дори разказвачът не могъл да разбере, напрягайки елфските си уши. От действията на принцесите се разбрирало, че ще излезнат навън в снега и тъкмо хукнали, когато малката мъничка фея се заковала на място – първо трябвало да се облече. Сложила си топлото фейско палтенце, топлите непромукаеми фейски ръкавички, прекрасните фейски ботушки и най-новото изобретение във фейския свят – накрилници, за да топлят нежните крилца на феите.

Суматохата сред снежинките била пълна, когато двете лудетини върхлетели като снегорин в снега – с мощен принцесешки скок, на който би завидял дори невидиум заек-шампион по скачане в приказния свят, но пред буйната, чиста, искрена радост граници нямало. Двете палавници правели снежен дъждец, ангелчета по принцесешки, слагали уши на покритите със сняг чемширови храсти на Татко Фею, бутали се в снега, кискали се, падали, гонели се, целили се със снежни топки, но най-голямо удоволствие им доставило да решат на кого да оприличат снежния човек, който смятали да направят. Дали да бъдел с шкембе като татко Думбалан, или с прекрасните къдрици на мама Царица, дали да има засукани мустаци като татко Фею или нов модел крила като мама Фея. Разбира се, от кискане така и не стигнали до направата му, но нали Малката мъничка фея била фея и имала фейска пръчица, та затова спретнали би-би-ди-ба-би-ди-бум, ето това:

Слънцето през това време хъркало и нищо не чуло от веселата суматох. Било с тапи за уши.

:)

2 Коментари

1. Лошо Ви е. Вие Ви се свят.

Пуснете малкото чаве да разхвърли всички списания и книжки.

2. Лошо Ви е. Вие Ви се свят.

Легнете на леглото, голямото чаве ще направи опит да Ви счупи краката.

3. Лошо Ви е. Вие Ви се свят.

Към опитите на голямото се присъединява и малкото. Вие лежите по корем. Малкото скача от заден бедър към гърба Ви, като се приземява на колене.

4. Лошо Ви е. Вие Ви се свят.

Явно нищо не помага след литрите кафе, шоколад, чиста захар, вдигане на кръвното …

5. Завъртете му и свят на света, кво се прави на интересен.

Приказка

2 Коментари

Фон Отворкова

7 Коментари

Крайно време е да напиша на едно място най-отявлените нагли закани за саморазправа или просто наглеене в тила на врага.

„Сега ще видиш кой кон боб яде ли?“ – опит за отваряне, само дето не е запаметила правилно фразата, въпреки че баш на място си я каза. В отговор получи от мене: „Бе, да … дрън-дрън шикалки!“, при което изстреля веднага „не са длйън-длйън шикалки!“ и гледа лошо, усмихвайки се.

„Тате, оплеска нещата!“ – и то единствено и само защото баща й не я е събудил по тъмна доба да гледа некво Барби. Отнесе го най-невинния 🙂

„Тате, много си загазил!“ – тук немам идея какво пак беше накаканизан тате, но люто му се караха 😀

„E, сега и двамата ногу сте загазили! Ногу, ногу, ногу!“ – възмутено цъкаше с език, докато хрупаше бейкролса си, гушнала чинийката си и виждайки ни с татко й как сме полегнали след тежък работен ден да отпочинем

„Ръката ти е нежна, мамо … като копринена коса! – благодарство, че съм я гушнала преди сън 🙂

Като на другия ден нежността на ръката ми премина в сравнение с мечка  🙄  или, както побърза да се изясни – на кожено палто от мечка 😀

„Дени, айде, тръгваме, ще търсим другаде подаръци!“ – „Аааа, не! Няма да мръдна от тук, докато не харесам подарък за четирима!“ и скръства ръцете намусено. Абееее … лапееее … 😀

„Дядо, записвай си да не забравиш!“ – остроумничи хлапето на дядо й, който е мечка почти 2 метра и сто кила.

„Айде, мамо, вече може да седнеш на ‘компитъля’!“ – великодушно ми се разрешава блеене по света. След 15 минути вече заповедта е следната – „Айде, мамо, ставай, да си гледам детското!“ Тук, разбира се, не бях така бързо изпълнителна и караницата беше ожесточена. Хубавото е, че не ми пукаше особено, та не пострадах душевно :mrgreen:  … за разлика от слуха ми …

„Мамо, много са хубави тези чорапи, ще ми ги подариш ли?“ – „Да, твои са вече … ето и тези … харесват ли ти?“ „Оооо … дааааа – с усмивка тип ухо-до-ухо – много са хубави, но нека да си останат за тебе“, казано с тон ‘aбе, хубави са, ‘ма не са моя стил“ 😀 😀 😀

 

Сватбата в Горното Царство

Вашият коментар

Вестта за сватбата на Принцесата се разнесе мълниеносно из царските земи и не остана човек, който да не чу или да не разбра защо тръбят щастливо тръбите на царските придворници. Нейно Височество Принцесата на Усмивките беше сгодена за Принца на Мечтите й. Сега, разбира се, започваха бурни приготовления по височайшето събитие. То щяха да се пекат сладки и сладкиши, които да надминат всякакви очаквания. Щяха да се мислят, проектират и измайсторят всякакви подаръци – от причудливи по-причудливи и от сладки по сладки. Щяха да се творят песни и танци, с които да  поздравят новата царска двойка. Беше поканен дори най-добрият песнописец в царството, който щеше да напише такава прочувствена песен, че щеше да надмине Топ От както свят светува в жанра за любовни песни. А е известно, че по-добра от Песен на песните просто нема! Всички очаквания са възложени на младия песнописец, но той не се притеснява нюню, защото има Нежен помощник, който ще му даде едно рамо. Всеизвестно е, че за едно от най-важните неща за една сватба е да има – „любов“ ще кажете вие … е, добре, нека и тя присъства и да разцъвтява, но друго имах предвид – много важно е да има булчинска рокля. Веднага след като веста бе огласена, из Царството се втурнаха шивачи и кроячи, шивачките бутаха с лакът шивачите и аха-аха да възникне спор кой шие по-добре мъжете или жените, като всеки даваше своя дан: от името на жените – жените втъкават желанието си за собствена прекрасна рокля (ако и някои от тях вече да са били були), а мъжете се опитваха да минат с номера, че познават женското тяло, но тук бидоха мощно освиркани от женския тим, а от двореца излезе пратеник на Принцесата на Усмивките, че ще прегледа всички скици и ако й бъде трудно да избере сред тъй красивите примери, с които бъде засипана, сама ще измисли модел за своята рокля-мечта. В краен случай би се обърнала към Татко си, който вече даже имал подходяща рокля, но искал да даде шанс на малкото си момиченце  денят да бъде изцяло нейн и според нейните мечти. Другото голямо чудене, което настъпило в двореца, било къде да се проведе церемонията. В прекарасната опална зала, изпъстренена с рисунки от любовта между Принцесата и Принца или във Величествената градина, която била като заден двор на царския дворец.

Oоооо – как можах да забравя. Вече са дадени за изработване короните на Принцесата и Принца, които по предварителни данни, ще са изящна илюстрация на царския живот, който ги очаква, а сватбените им пръстени щели да изобразяват Вечна любов.

От сега се носят митове и легенди за приказната сватба, която предстоеше. Но едно беше ясно – всички поданици обичаха своята Принцеса и нейния Принц и им пожелаваха крепко здраве и светло бъдеще. Шегувам се. Пожелаваха им безкрайни щастливи дни! Вплетени в едно ръце, които никога не се пускаха! (с некои леки изключения, все пак всички сме хора, но тук иде реч за трудностите). Малки принцеси и принцсчешчета, но това след сватбата, както  и ангелски певец, който да им пее, полегнал на облак, а от въздухът, който трепереше от подръпването на струните на арфата се развихряха розови листчета, които бяха нахвърляни елегантно-небрежно около него и които образуваха едно ‘ай лов ю’ на божски език.

Бъдете щастливи, Мимс :*

Older Entries Newer Entries