Сега ще отнеса боя. Няма да пиша много, нито задълбочено. Добре, че е нетът да разбирам за някои акции, които се провеждат в страната. А, уж, следя новините … срамота … Затворили или квото там били направили на Читанка. Всички скочихте. Ок. Лошо няма. Отнемеш ли на един човек възможността да се развива по някакъв начин, е лошо. Опиташ ли се да го вкараш в някакъв коловоз – още по-лошо. Няма човек, който да те накара да мислиш, чувстваш по определен начин, а и не трябва да е така. Но, питам се, къде бяхте всички вие, когато болни и онкоболни пищяха(буквално), че няма лекарства? Къде бяхте, когато хора умираха, защото нямаха лекарства, защото същата тази държава не е дала пари? Бяхте и станахте като един, когато осакатиха едно куче. Скочихте, когато искаха да изгонят едно невинно момиче арменче от България заради любовта й. А къде бяхте, когато ви молеха да се включите в борбата с идотщината, наречена Някаква политика на ‘държавата’? Щото аз все още не мога да проумея (извинявам се за идиотизма ми) как е възможно да откажеш лекарства за онкоболни, да не търсиш да снабдиш нуждите на тези, които страдат, ама буквално страдат незаслужено, а не, щото са се надрусали и са решили вече да не го правят или са зависими от алкохола и искат да спрат, или не искат вече да са гейове, но обществото го настиска. Да, знам, всичко това са язви, които кървят и ако не се излекуват, обществото ще загине като такова, от там и ‘държавата’.
Заядливо звучи, нали? Знам. Такова ми е в душата всеки път, когато видя как показват по новините някой, който отглежда тигър с дажба 1000лв на ден, как показват гей-парад и го охраняват и хич не мислят, че така създават ценности на поколението, което тепърва си изгражда такива. Как се кумят и маят – ама имал ли право сина на тоя или оня да строи на баш брега на морето, ама този или онзи прокурор имал ли право да си купи апартамент по стар закон и някак си попаднала преписка из хилядите други. Тъжно ми е, другари и другарки. Да си ходя в Утопияленд, викате, а? И за това има време … и за това …
Deni4ero's Weblog 
юни 28, 2010 @ 11:19:27
… добро утро съгражданке от Утопияленд, тъжно е.. но факт че така става…повече влече сеира … пък медиата „раздува“ повечето сеири… хората като че ли забравят или не искат да си отворят очите, когато стане дума за каузи като например гореспоменатата от теб….човек се вживява(идентифицира) в сеирите лесно, а в трудната истина…ми трудно…не че много разбирам де…но така го виждам аз…
юни 28, 2010 @ 13:51:10
споделям мнението ти.
само това ще кажа – за другите, не за теб.
ти си знаеш 🙂
юни 28, 2010 @ 15:28:49
LeeAnn, аз чакам твоя пост,
labulgara, привет, какво да ти кажа – всеки е на различен етап от живота си, докосва се до различни неща, не можем да бъдем критични към вниманието на хората към различните неща от живота, но … тва е положението … Питай майките на починалите деца, децата на починалите родители, съпрузите на починалите им половинки дали им пука за затварянето на Читанка или подобна щуротия? Та така … не искам да съдя никого, всеки си има различни интереси, но съм учудена от безсърдечието …
юни 28, 2010 @ 16:19:38
всъщност, мислех да спомена „читанка“ с предпоследния си пост – http://www.leeneeann.info/blog/?p=4957. но се отказах.
после мислех да я спомена и в последния (http://www.leeneeann.info/blog/?p=4963), но отново се отказах.
който си има достатъчно акъл – той ще си направи аналогията сам.
иначе, в читанката имаше хубави и полезни неща, и някак допринасяше към качеството на живота, но точно в момента, последното, за което ще скоча е тя. съжалявам.
може да е егоистично, но някак си поставям самото наличие на живот пред качеството му…
юни 28, 2010 @ 18:55:43
Той Григор отдавна крещи, ама си остава глас в пустиня:
http://www.gatchev.info/blog/?p=459
Всъщност повечето хора мисля въобще не знаят за проблема.
Малко хора слушат новини, едно на ръка, че в новините почти мимоходом се споменаваше за „някакъв проблем“ с лекарствата за онкоболните.
Между другото, извънредно малко хора четат и блогове, макар че като гледам, доста блогъри живеят в блаженната заблуда, че като пишат в блога си, „гласът им се чува“.
За читанката от друга страна, хората, които са я посещавали знаят и реагират.
Те също не са много между другото.
От друга страна противопоставянето протестите срещу унищожаването на нацията, чрез унищожаването на културата, науката и образованието спрямо тези срещу унищожаването й по физически начин, чрез кражбите в здравната система да речем, не мисля, че е уместно.
А проблемът с „читанката“ е част от този процес.
Тъжно е за починалите деца ( а и не само деца), които е можело да бъдат спасени, ако някой задник е могъл да не си сменя колата всяка година.
Тъжно е много слаба дума всъщност, ужасно е, но просто не мога да намеря подходящите думи .
Но пък оцелелите трябва да имат нормални условия за живот.
Мислех да кажа, че всъщност е по-важно съсипването на образователната система и на науката е по-важен, от затварянето на някава виртуална библиотека, и че бих предпочел хората да протестирата срещу него, но докато го пишех, осъзнах че не е така и го преправих.
Всъщност библиотеката, била виртуална или не е част от културата на нацията и че макар и малко, все пак има хора, кото реагираха в случая е все пак положително явление.
юни 28, 2010 @ 22:36:47
Божо, благодаря ти за коментара! Радвам се, че се включваш. Всъщност, аз също възроптах срещу затварянето на този сайт. Не съм го посещавала. Друга виртуална библиотека съм посещавала. И не е в точно това роптанието ми. Още в началото на поста казах, че никой няма право да те ограничава по никакъв начин. Тук сме съгласни и по двата въпроса. Че в новините се споменава мимоходом за важни жизнени въпроси също е вярно. Просто не е изгодно. Ако не се знае за проблемът за липсата на лекарства за децата, се знае за проблемът за липсата на лекарства за възрастни, тъй като държавата е осъждана ДВА пъти именно поради тази причиниа и все от хора, които са обществено познати. Е, бстуни ли сме, та не се сещаме, че нещо куца? Но не е там въпросът, разбираш ли? Въпросът е, че на нас, като хора, като общество, не ни пука кво става в съседната къща, стига само да не е до мене, разбираш ли? Затова ми стана тъжно, когато групата във фейсбук за възстановяване на лекарствата за онкоболните деца, за да стигне 30 000 души й трябваше 2 месеца, за кучето, което осакатиха й бяха необходими два дни. Това какво ти говори? За това говоря. Тъжно ми е, че малцинството е това, което (не говоря за малцинство като раса, изповед на вяра и т.н., а като число всред обществото) прави нещо, и то, повярвай ми с нечовешки усилия. Малко бяха хората от тези 30 000, за които гоовря, които изучиха законите за здравеопазването и държавната администрация, за да знаят как да аргументират исканията си, като въобще не им е това професията, нито влечението в живота. Просто хора с мисия. Жалко е, че мисионерите в България са малко. За това говоря. За това и когато пуснах поста за първи път, минути след това го изтеглих. Защото няма да се разбере, защото на хората им е писнало от толкова тежки неща, които им се случват и искат само смешни неща, които отпускат сърцето и душата им. И аз искам само да се смея. Но нема начин. Ти поне си разумен човек и надявам се, разбираш за какво говоря, дори и не с професионални думи. Пак казвам – не всеки е на етап – по-важно е да си жив и тук, отколкото образован, защото преди да е имало виртуални библиотеки, е имало печатно слово. Не вярвам да има човек, който не се е наслаждавал на книгата, на мириса й от мастилото, от новото, от старото, от мистерията, в която е попадал, от надеждите и очакванията, които му е вдъхвала една книга … За това се изненадах от този тъй бурен скок 🙂
Попрекалих, но ми се искаше да се изясня, защото знам, че много си мислят, че само си чеша езика с децата и трупам точки, какви не знам точно, но съм убедена, че има и такива хора. Колкото до това, че ‘блогърите’ си мислят, че са глас божи и всеки ги чува – е, аз не съм от тях и с изненада виждам различните хора, които коментират чат-пат тук 🙂
юни 28, 2010 @ 23:38:15
Да, това е ужасно. Всъщност няма реално никакво общество, а просто сбор от индивиди. А някои се чудят, защо няма „гражданско общество“.
юни 29, 2010 @ 02:56:43
Аз малко няма съвсем да се съглася с теб донякъде:) Това с кучето не знам какво е, освен че очевидно е голям хит, та няма да го коментирам. Но между Читанка и лекарствата има огромна прилика. Самата библиотека не е толкова важна. След година две сигурно ще има много такива. макар, че от друга страна, става дума за нещо, което е направено с ентуасиазъм и мисъл. И то се разрушава вместо да се работи да се изчистят казусите около него. И се разрушава не със съдебно решение, а с полицейска акция. По нечия поръчка най-вероятно. И тук опираме до същия проблем, който има и с лекарствата – нещата работят по поръчка, според нечий частен интерес, без да има стремеж към това да се постъпи по най-добрия начин за болшинството.
Затова всяка подобна кауза има значение. И подкрепата за всяка една от тях е в някакъв смисъл е усилие за една държава, която ще решава пролемите с мисъл за хората, не с интересите на някой предвид. И историята с арменското момиче е от същия порядък – държавата ни е тотално неадекватна в толкова отношения и трябва да се реагира на всички фронтове и всеки трябва да може да го направи там където може. Няма смисъл да си мерим каузите – всеки дава едно рамо където и да участва, защото в крайна сметка всичко опира до това да поставим нови изисквания към държавата. За да има лекрства, библиотеки, за човешко отношение към всички.
Поздрави:)
юни 29, 2010 @ 10:41:11
Дени, и ти си права, и Люба е права.
ти си права принципно – добре е да има хора за всякакви каузи, добре, че изобщо има каузи и че има хора, които ги подкрепят.
но какво да направим като са ни скапани каузите?
или не – по-скоро каузите са си добре, но хората предпочитат да им е лесно и избират само тези, които не опират до личен ангажимент към човешки живот.
това не е просто тъжно…
юни 29, 2010 @ 15:11:41
Права си, Дени, така е, но аз не меря каузи, говоря за отношение.
юни 29, 2010 @ 21:02:33
Поощрих те за публикацията, защото съм съгласна с казаното между редовете. Малко по-късно прочетох една статия, с чиито предпоследен параграф (най-вече) също съм напълно съгласна.
И за да се отклоня съвсем от темата 🙂 , ще припомня заглавието на приказката „Орел, рак и щука“.
юни 29, 2010 @ 22:47:25
точно!
юни 30, 2010 @ 01:00:59
Лю, аз напълно споделям възмущението ти от сеирджиите. Но от хората, които подкрепят една или друга кауза, мисля избират да се включат в една или друга не защото са безразлични към останалите, а защото реалистично човек има ограничени сили и избира да направи нещо там, където примерно разбира материята или е емоционално ангажиран. Просто ситуацията е толкова абсурдна на толкова нива, че не е лесно дори фактолигично да се следят всички смислени каузи. Да не говорим, че нямам емоционален капацитет да поема толкова много трагедии. Ти, явно – също. И това е съсвсем разбираемо за всички ни. Отношението не е лично или на безразличние към човешки животи, аз мисля че е по-скоро чувство за безсилие.
Не им се сърди на другите каузи, защото каузата която пробие, ще издърпа всички останали напред със себе си. Нека оценим факта, че те са израз на едно ново милене, което ако пусне корени по нашите земи и тогава ще имаме повече шанс да не ни се налага да се включваме в такива „очевадни“ каузи, които да убеждават управляващите, че болните деца имат нужда от лекарства.
Все още всички се учим как да бъдем хора с позиция не само на маса.
юни 30, 2010 @ 15:18:57
Дени, аз затова казах – всеки е на различен етап от развитието си и за него са важни различни неща. Не се сърдя на никого. Никой с нищо не ми е длъжен, че да се сърдя. Просто изказах мнение.
юни 30, 2010 @ 23:39:09
Дениче, когато си в положението на Люба, лично ти
сред такова потресаващо безумие, срещащо такова потресаващо бездушие, тогава не само че нямаш емоционален капацитет да поемаш други (уж сериозни) каузи, ами и ни най-малко не ти пука за тях. Ни най-скапано-малко.
И аз натам отивам.
юли 01, 2010 @ 00:29:09
ох 😥
юли 01, 2010 @ 00:52:17
За емоционалния капацитет сме на едно мнение. Аз не я виня за това – просто казвам,че тя не е единстевена… И аз съм в този кюп. Но се опитвам да се радвам на всичките каузи – защото факта че те съществуват помага и на каузите, които аз смятам за много важни. И разширява кръга на хора, които са готови да заемат някаква позиция публично. Не са ни другите каузи проблема – а тоталната наглост на администрацията и тоталната липса на загриженост за хората… И там трябва да държим фокуса. Стреламе се в глезените като сравняваме каузите ми се струва на мен – нямаме нужда сами да си прилгаме “ да се разделим, за да ни вледеят по-лесно и по-тотално“.
И това го казвам само защото знам, че ви пука и тук са хора, които все пак се опитват да променят нещо и търсят начини…Аз тук имам шанса да наблюдавам как гражданските инициативи всъщност постигат неща и се опитвам да
Поздрави и целувки от мен!
юли 01, 2010 @ 01:19:01
Ох, стига вече с тия каузи и меренето им! Не беше това мисълта ми от самото начало, не е това и сега. Лекарствата са само една част от тях. Споменах и завземането на плажа от деца на съдебни висши лица, никой не раагира, както и не реагира никой във нет-пространството (не говоря за онлайн издания, а фейсбук и прочие), споменах и за тигри на съмнителни бизнесмени, мисля си за енергийни(от енергото) крадци по един или друг начин, но там само си пищим на ум и си псуваме под сурдинка без никой да излезе и да размаха сопата. За това беше мисълта ми с този пост, а не да си мерим емоционалните капацитети. Да, аз може и да съм емоционално изтощена, не го приемам като обида, така си е, но това нищо не означава. Животът продължава, хората продължават да се борят със собствените си страхове и капризи. Просто това е животът 🙂 Хубав или лош – наш е, да му се радваме, ок? Чакам ви в кръчмата на другия ъгъл – пускали били стари градски шлагери и имали студена бира 😉
Пещерата на неандерталеца » После дойдоха за евреите…
юли 01, 2010 @ 12:55:01
юли 01, 2010 @ 17:55:57
юли 02, 2010 @ 02:41:15
Права си да се ядосваш и да се възмущаваш.
Аз си признавам, за онкоболните почти нищо не съм засичала по медиите, главно каквото съм чела по блогове и често пъти нямам идея какво мога да направя и как мога да помогна. Често иде реч за събиране на пари, а знаеш колко пари имат повечето българи и колко обичат да четат за разни хора, дето им искат тия пари.
Въпросите ти са резонни и според мен част от реакцията се корени в 1. лесното заемане на позиция и дейност 2. шокът, защото почти всички блогъри и коментирали са активни читатели и всички знаят проблемите по темата. За онкоболните малко знаят и малко са го преживели лично, за да коментират темата. Това е болест, а да говориш за болести не е модерно, не е приятно и някак не се вписва в ейскейпизма, който предлага виртуалното пространство.
Много малко се знае за онкоболните, за болестта като цяло, за различните лечения, за това какво се случва с онкоболните.
Звуча оправдателно, но не това е целта ми, просто се опитвам да отговоря на въпросите ти…
Истината е, че наистина е оправдание.
И ме е срам от това.
юли 02, 2010 @ 15:57:40
Няма за какво да те е срам 🙂 На никого не му се слуша за болести 🙂
Добре дошла 🙂
юли 02, 2010 @ 16:30:15
Не е точно така. Аз следя един блог, Казва се „Заразните мисли на един заразен човек“, много е интересен.
Рядко се пише и рядко има конкретно нещо, което може да направи човек.
Аз съм студент и досега съм превеждала пари веднъж или два пъти. Не мога да си позволя повече. А докато живеех в България минавах за получаваща добра заплата.
Просто… ужасно е.
юли 30, 2010 @ 05:24:37