Успели сте, някак си, да приспите диванетата си. Браво на Вас! Сега, в никакъв случай не си и помисляйте, че с това се слага край на задълженията Ви. След като положите морни телеса, повъртите се доволно, докато си намерите най-удобното място(как да не ви убиват ребрата), се отпускате и заспивате. След известно време сте изтръгнати от дълбок сън чрез изкуството на хъркане и веднага след това сте притиснати в менгемето ‘две деца срещу една майка’. Вече може да заспивате. Заспали сте. Спите дълбоко. Докато чувате познатия звук ‘фу-фу’, който вече е преобразуван в хриптящото ‘фър’, което означава ‘дай сок, не се мотай’. Протягате ръка, не го усещате, изправяте се, леко понатискате другото чаве(да не е идвало на Вашето легло) и продължавате да търсите сока. Няма го. Това означава само едно – на ум пищите с всичка сила, а шептите ‘ухххх, ужас … аман’, т.е. – търсите сока из завивките. Намирате го, изляло се е порядъчно количество и сега плувате в чудесен сок от праскови. Чавето е мокро. За първи път нямате под ръка дрехи за преобличане през нощта. Късмет си викате, а? Нееее … Гавра. Ставате и си хвалете чувството за мързел, което Ви е обзело и не сте прибрали дрехите от сушилника – там има дрехи. Преобличате го, обезопасявате района и лягате. О, забравих – поради липса на нощна лампа, щото така и не намерихте ‘лампа, която се светва ей така и е с принцеси’, си светите с мощен фенер, който точно тази вечер е изчезнал, сте прибегнали до помощта на детския фенер, който свети с картинки на Йори и Прасчо и вместо да доприспите хлапетата, Вие всъщност ги забалявате до умопомрачение(Вашето). До тук с предисловията. Следват указанията. Най-накрая сте легнали(ура). Трябваше Ви доста пуфтене, но нищо. Вие сте горда майка на диви хлапета, Вие сте … герой на социалистическия труд, не Ви плаши нищо. Завивате се и се опитвате да се отпуснете. В този момент, с лек елегантен шпиц, малкото дзверче си изкарва крачетата от одеялото и се проска върху него. Три посред нощ е. Колкото и да е топло в стаята, не е време за театър „Босиногия“ и деликатно, плавно и решително завивате немирните крачета. Няма време за отпускане. Явно има некво натиснато копче, защото палавите крачета, все така елегантно и в шпиц, излизат, като този път излиза първо едното, после другото. Освен това се започва едно въртене … ‘обезопасяването’ се разваля и хлапето пак е върху мокрото петно. Имате един-единствен изход – слагате непромокаемо нещо върху петното и сваляте възглавницата върху него. Сега трябва да се свали и другото хлапе до това място. Сега и Вие. Точно така. Е … краката Ви стръчат навън, ма кат не слушате бате кога’ Ви разправя, че професорът казал, че се за добър сън трябва да се спи с чорапи, на Ви сега. Да Ви стърчат и да Ви измръзнат. Срамота. Накрая лягате в любимия диагонал и почти се прегръщате със съня, когато крачетата изпълняват своя вълшебен танц. И така до самозабрава.

 

Advertisements