На Деничето сме му купили 2-3 комплекта кофички с лопатки – един за пясъчника навън, един за пясъчника вкъщи и един ей така за калабалък да става. Пък и язе съм си мързелив човек – нема ‘секи път, като искам да ида на пясъчника с децата, да минавам през таткооо, та да отварям пясъчника, щото пък той закрит, че котките го мислят за егати големия нужник, па току-виж сме събудили таткоооо, абе, мързелив човек съм си – един комплект в количката, един в пясъчника вкъщи. Днес обаче татко изненада Деничето с нов комплект кофички с лопатки и сурбилюк други джунджурии, които вървят към тях. Разбира се, след като се върнахме от лекарката (суперЛюбо е наддал 400гр за една седмица, ако някой се интересува, а татко невинно попита дали не сме хранели прасе 😀 ) и преследването на гълъби с викове и крясъци, дойде ред да бъдат изпробвани новите играчки, които бидоха разведени из цялата Главна и суркани по нея, белким не остане някой незапознат с положението. Също така се чу рева „Дедюю, ‘лааа“ (дядо, ела) и той биде свлечен да седне в пясъчника да правят кофички, мечовци ( бях купила една кутия за закуски във формата на мечо пух, която беше присвоена от палавите пръстчета и сега в нашата къща се правят мечовци) и т.н. Да, де, ама Деничето иска де що лопатки има в нейните ръчички да са, нищо, че няма 6 ръце примерно. И като захванала лопатката от ръката на татко и като задърпала като дядо вади ряпа и като се разкрещяла „дааааааааайййййййййй“ с нейния гърлен тембър и в същото време чувам татко да казва: „Тва си е мойта лопатка, не ми я пипай“ … ако щете ми вярвайте, драги зрители, само болката ме спаси да не падна от пейката смях. Шейсет и кусур годишен мъж до толкова се вживява в игрите с внучката си, че чак ти е милно да го гледаш и слушаш, а колко е смешно само аз си знам …