На Деничето сме му купили 2-3 комплекта кофички с лопатки – един за пясъчника навън, един за пясъчника вкъщи и един ей така за калабалък да става. Пък и язе съм си мързелив човек – нема ‘секи път, като искам да ида на пясъчника с децата, да минавам през таткооо, та да отварям пясъчника, щото пък той закрит, че котките го мислят за егати големия нужник, па току-виж сме събудили таткоооо, абе, мързелив човек съм си – един комплект в количката, един в пясъчника вкъщи. Днес обаче татко изненада Деничето с нов комплект кофички с лопатки и сурбилюк други джунджурии, които вървят към тях. Разбира се, след като се върнахме от лекарката (суперЛюбо е наддал 400гр за една седмица, ако някой се интересува, а татко невинно попита дали не сме хранели прасе 😀 ) и преследването на гълъби с викове и крясъци, дойде ред да бъдат изпробвани новите играчки, които бидоха разведени из цялата Главна и суркани по нея, белким не остане някой незапознат с положението. Също така се чу рева „Дедюю, ‘лааа“ (дядо, ела) и той биде свлечен да седне в пясъчника да правят кофички, мечовци ( бях купила една кутия за закуски във формата на мечо пух, която беше присвоена от палавите пръстчета и сега в нашата къща се правят мечовци) и т.н. Да, де, ама Деничето иска де що лопатки има в нейните ръчички да са, нищо, че няма 6 ръце примерно. И като захванала лопатката от ръката на татко и като задърпала като дядо вади ряпа и като се разкрещяла „дааааааааайййййййййй“ с нейния гърлен тембър и в същото време чувам татко да казва: „Тва си е мойта лопатка, не ми я пипай“ … ако щете ми вярвайте, драги зрители, само болката ме спаси да не падна от пейката смях. Шейсет и кусур годишен мъж до толкова се вживява в игрите с внучката си, че чак ти е милно да го гледаш и слушаш, а колко е смешно само аз си знам …
Жени
авг. 21, 2008 @ 15:54:42
😆 😆 😆 Жалко, че шефката ми я няма, че ако беше чула лудия ми смях, щеше да ме пусне в отпуска още днес 😉
Ето затова харесвам лудите семейства- винаги има смях 🙂
Svetlina
авг. 21, 2008 @ 17:54:00
Има тука некви странни думички, ама ще приема, че ги знам и ще ти пожелая нещо – таз година кофички, догодина багерче! Ми да – продават едни такива, дет точно едно Дениче може да влезе вътре и да си кара из хола или из центро, а по баира мама му да го кара… Красота!
simplyblue
авг. 21, 2008 @ 20:40:45
хихихихихихи
Деца! 😀
Диана
авг. 21, 2008 @ 23:12:34
„Пясъчника вкъщи“ – завиждам ви, че си имате такъв. : D 😀
Днес чух следните думи (по друг повод, но…): Децата са голямо вдъхновение! Та и за дядо и на Деничка така – вдъхновяват го внуците да твори.
Искам също да ти кажа, че вчера едно дете си беше изнесло водни боички, чашка, четка и листа. Ние си имаме масичка навън. И познай кой рисува! Поне половин час се забавлявах от сърце – толкова беше релаксиращо. Вкъщи не би ми останало време за такива неща.
astilar
авг. 21, 2008 @ 23:24:55
Хи, хи, с нетърпение чакам момента, в който и Любо ще се включи в играта!
А тогава ще си падаш спокойно от смях, че вече няма да те боли. Гуш 🙂
Жени
авг. 22, 2008 @ 00:10:03
Пък аз вчера си играх с пластелин 😀 😆
(И после не съм била дете 😆 )
Деничеро, излагаш се- кога ще пуснеш повечко снимки на Любо, пък и на Деничето???
Муниконтин
авг. 22, 2008 @ 00:38:59
😀 😀 😀
Оооооообичам твоите истории! 😀 😀 😀
вили
авг. 22, 2008 @ 01:25:24
Ама ние като остаряваме се вдетеняваме. Така, че нормално е татко ти да си играе на пясъчника и да си държи на лопатката. Погледни снизходително към него – след 20-25-30години може и да си в неговото положение. 😉 😉
Който се смее е щастливец! Нека по-често да имаш поводи за смях!! 🙂 🙂
Дид, къде са рисунките?
deni4ero
авг. 22, 2008 @ 09:23:54
забравих да спомена за крясъците, които се разнасят, когато се „карат“ за кофичките и лопатките – „какаааай, дедю, какай“ (чакай, дядо, чакай) и култовия „гагай са“(бягай) (откъде идва възвратната форма не мога да кажа, но е факт) и двамата си викат – гагй са, гагай са 😀 Както и, когато другите деца тихо и кротко хранят гълъбите, Деничето нахлува като цунами японско крайбрежие с виковете: „Гагай са! Гагай са!“ 😀 😀 😀
Жени
авг. 22, 2008 @ 09:27:54
Да не би „гагай са“ да е „махай се“? (think)
Сладури сте, големи 😀 😀 😀
deni4ero
авг. 22, 2008 @ 14:12:51
а, не, Жени, ние „махай се“ не употребяваме, ама „бягай от тук сега“ често го казваме, щото много бързо в ръчичките тва малкото 😀
Val
авг. 22, 2008 @ 15:47:03
🙂 Дайте й лопатката бе! Скръндзи! 😉
Дени, дерзай – ‘гагайса’ им е цаката на възрастните, че иначе света ще сринат!
Поздрави за Супер Любо! Добре го дава, щом наддава с темпото на дзвер. 🙂 Пу – да не му е уроки!
Деничеро, у вас голяма дандания, ама весела! 🙂
deni4ero
авг. 22, 2008 @ 23:25:45
🙂 Мерси, Val, верно е дандания, верно е весела, ама ела да видиш как се приспиваме …
batpep
авг. 23, 2008 @ 10:28:58
леле, че си спукам язвата от смех. не че и аз не съм така, ама може би точно заради това