„Така че, тихо!“

Приспивам си аз Любо и ненадейно от някъде изкача малката Рошла и ме пита звънко:

– Мамо, ко паиш?

– Приспивам Любо.

-Така че, тихо! – чувам аз собствените си думи  от устата на малкото устатниче и се чупих от смях на ум, за да не събудя Любо,  че той само тва и чака …